Слагам ръка пред очите си, за да виждам по-добре, и осъзнавам, че лицето ми все още е омазано с ориз и смес от сирене. Но не мога да се тревожа за това сега. Очертанието на мъжа стои на портата. Облегнат на нея с лактите си, очакващ мен. Усетих очите му върху себе си. Те са сини и искрящи, както винаги.
— Пристигнах ли на правилното място, госпожице? — попита той с английски акцент, неговата развратна усмивка огря лицето му и моя свят. — Пристигна — отговарям и гласът ми звучи отнякъде странно далече.