– Тя е добре. Видях я тази сутрин, всъщност.
– Поиска ли ръката ù най-накрая?
Той бавно поклати глава.
– Извиних ù се.
– За какво? Не си ù казал какво стана между нас...
– Не.
С хищническа походка, която тя беше свикнала да свързва с него, той приближи към нея.
– Извиних се, защото направих всичко по силите си да я убедя да стане моя съпруга, щях да направя всичко, за да я имам като моя съпруга, но внезапно осъзнах, че не бих могъл да се оженя за нея, че трябва да се оженя за теб.
Сърцето ù биеше в гърдите.
– Защо? – Преди той да може да отговори, тя прозря истината. – Проклети да са! Казали са ти, нали? Не исках това. Аз не...
– Какво? Кой? За какво говориш?
– Доктор Грейвс и Уини. Те се противопоставяха на плановете ми от самото начало. Но не е честно към теб, само защото чакам дете...
– Какво? – Клейборн хвана ръката ù, дръпна я по-близо и застана над нея – той беше много ядосан.
На Катрин ù хрумна, че може би точно така се е чувствал Давид, когато се е изправил пред Голиат.
– Боже мой, те не са ти казали.
– Ти чакаш дете? – попита той, сякаш това, което беше казала най-после му беше направило впечатление. Погледът се насочи към корема ù. Състоянието ù още не беше видно. Той плъзна пръсти по корема ù благоговейно. Погледна я в очите и попита: – Защо не ми каза? Заради онова, което ти казах първата нощ в библиотеката, че няма да ти върна порядъчността, ако ти направя дете ли?
– Не, не. – Тя се пресегна към него със сълзи в очите и пое обичното му лице в ръцете си. Погледна го продължително, за да няма съмнение той, че тя говори истината. – Не ти казах, защото знаех, че щеше да постъпиш правилно спрямо мен и по този начин щеше да пожертваш собствената си мечта. Щеше да се ожениш за мен и щеше да се откажеш от Франи, от жената, която обичаш повече от самия живот. А аз те обичам твърде много...
Внезапно се озова притисната към него, устата му поглъщаше нейната, ръката му се зарови в косата ù, пръскайки фибите и тежки кичури се развяха около нея.
Той откъсна устни от нейните.
– Обичам те! Обожавам Франи, но теб обичам отчаяно, Катрин. Ти си храбра, дръзка и ме предизвикваш на всяка крачка. Готова си да рискуваш всичко за тези, които обичаш. Готовността ти да се жертваш не познава граници. Аз съм недостоен за теб, но ако се омъжиш за мен, ще се постарая никога да не съжаляваш.
От искреното му обяснение по бузите ù потекоха сълзи.
– Ти си най-достойният мъж, когото познавам. Имаш нещо от дявола в себе си и нещо от светец, но си всичко, което някога бих могла да желая от мъж, от съпруг. Отговорът е да. С радост ще се омъжа за теб.
Той отново я целуваше и тя усети огъня, който се разгаряше между тях. Чудеше се дали би могла да го заведе тайно в спалнята си, за да му даде подходящ отговор.
Вратата внезапно се отвори рязко. Катрин просто погледна през рамо и видя Стърлинг да стои там, ръцете му бяха скръстени на гърдите, а изражението му беше заплашително.
– Катрин, ти ме увери, че мерзавецът няма да се възползва. Уверявам ви, сър, че ще се планира сватба.
Катрин погледна Клейборн. Той ù се усмихна.
– Ще бъде уредена – обеща той.
Глава 24
Беше доста след полунощ, когато Люк влезе в познатия коридор на Доджър. Той и приятелите му бяха играли покер, бяха пили, бяха общували тук. Донякъде беше като в дома на Фейгън, само че по-изискан, по-чист и миришеше по-добре.
Люк спря при отворената врата, която водеше в светилището на Джак. Не беше изненадан да го намери седнал зад бюрото, да преглежда книгите си, не толкова за да проверява сметките на Франи, колкото да се наслади на всичко, което е спечелил. Джак обичаше монетите си повече от всеки друг.
Люк прочисти гърлото си. Джак погледна нагоре и за миг Люк помисли, че вижда радост в очите му, преди той да скрие емоциите си.
– Не си се отбивал от известно време – каза Джак, облягайки се нахално в стола си.
– Нямах желание да бъда тук.
– Не мога да те обвиня за това. Какво те води тук тази нощ?
– Помолих лейди Катрин Мабри да се омъжи за мен. Тя се съгласи да ме удостои с честта да бъда неин съпруг.
Очите на Джак се разшириха леко, преди да върне контрола върху емоциите си. Не беше в неговия стил да разкрива толкова много, а сега го беше направил... два пъти.
– Мислех, че обичаш Франи.
– Обичам я. Но обичам Катрин по-дълбоко и по-различно. – Беше осъзнал, че това, което изпитваше към Франи, беше любовта на момче към момиче, а това, което чувстваше към Катрин, беше любовта на мъж към жена. Наистина беше мислил да отведе Франи в леглото, но никога не беше чувствал някакъв огън, вероятно защото никога не беше размишлявал върху нещо друго, отвъд това да спят заедно, сгушени един до друг, както бяха спали като деца. Но когато ставаше дума за Катрин, едва ли можеше да изкара и петнайсет минути, без да помисли как да се озове в леглото с нея, а спането рядко беше в ума му.