Вратата, която водеше от неговата спалня в нейната, се отвори и той влезе. Сребристосивите му очи светеха в очакване и приличаха на скъпоценни камъни. Тя се вдигна и застана срещу него. Този път той беше дошъл при нея и тя изпитваше невероятно удоволствие от тази мисъл.
Все още вървеше към нея, когато протегна ръце и обхвана лицето ù в големите си длани. Той я целуна страстно. Не бяха заедно от седмици, и тялото ù вече се гореше от желание по него.
Той плъзна длани по шията ù, докато се отдръпваше. Започна да разкопчава копчетата на халата ù.
– Би трябвало да те сложа на коляното си за това, че не ми каза, че носиш детето ни, още щом си разбрала, и да те напляскам.
Тя го изгледа дръзко.
– Надявах се да го направиш.
Радостният ù смях отекна в стаята. Тя никога не беше го виждала да се усмихва толкова сърдечно и можеше само да се надява, че тази усмивка е само първата от много.
– Наистина те обичам, Катрин Лангдън, графиня Клейборн. С цялото си сърце и с това, което е останало от душата ми.
Той изхлузи нощницата от раменете ù и тя се плъзна надолу по тялото ù. Вдигна Катрин на ръце, отнесе я до леглото и я положи на него.
– Претърколи се по корем!
Сбърчила вежди, тя се взря в него.
– Защо?
– Няма да рискувам да те сложа на коляно в сегашното ти състояние, но наистина възнамерявам да целуна голото ти дупе.
И той я целуна. Езикът му се движеше по кожата ù. Той целуна сгъвката на коленете ù и бедрата ù. Прокара устни по гръбнака ù. Беше божествено. Наистина божествено. И нечестно. Нечестно, защото в тази позиция тя не можеше да го докосва.
Катрин се претърколи, обви ръце около врата му и го придърпа към себе си. Мислеше, че никога няма да се насити на това да го докосва и той да докосва нея. Сякаш знаеха всичко, дори когато правеха открития един за друг.
Той имаше гъдел под мишниците и трепваше, ако пръстите ù приближат. Тя имаше гъдел от вътрешната страна на бедрата и се смееше, когато той прокараше пръсти по тях.
Те се дразнеха, довеждайки се все по-близо до онзи момент, в който светът избледнява и не остава нищо друго освен тях двамата. Само за да се отдръпнат и да започнат танца на прелъстяването отново.
Струваше ù се, че ще полудее от желание и започна да го подканя да побърза.
– Сега! – изстена тя. – Сега! Искам те сега!
Той се издигна над нея и потъна страстно в нея. Бяха толкова разгорещени и отдадени на удоволствието. Не остана нищо…
Нищо, освен тях двамата.
Епилог
От дневника на Лушън Лангдън, граф Клейборн.
Kазват, че родителите ми са били убити на лондонските улици от банда главорези. Знам, че това не е истина. Те бяха убити от брата на баща ми, от моя чичо. А съдбата по нейните тайнствени пътища избра моята ръка да въздаде отмъщение.
Спомените ми бавно започнаха да изплуват от мрачните сенки, където бяха заточени за толкова дълго.
Спомням си как стоя до баща ми край езерото. Той беше много по-висок от мен. Струваше ми се като великан. Но винаги ме караше да се чувствам в безопасност и сега се стремя да дам на собствените ми деца това чувство на благополучие.
И старият джентълмен. Сега го познавам като мой дядо и мисля за него с нарастваща обич. Съжалявам, че не бях сигурен в мястото си до него, докато беше жив. Съжалявам още повече за това, че той беше наясно с опасенията ми.
Но знам, че той никога не се усъмни в мен и ще направя всичко по силите си, за да докажа, че доверието му не е било неоправдано.
Когато бях малък, той ме слагаше в скута си, държеше ме близо до себе си и ми разказваше приказки за предшествениците ми. В слънчевите утрини вървяхме заедно през полето. Аз сгушвах моята малка ръка в неговата огромна длан и той ме учеше да бера цветя, за да ги отнеса на майка ми.
Майка ми. Вече я виждам толкова ясно. Тя имаше най-милата усмивка. Помня как ме завиваше вечер в леглото и ми прошепваше, че ще стана изключителен граф.
Съпругата ми ме уверява, че е така, че съм изпълнил предсказанието ý, но тя е доста предубедена. Обича ме, въпреки недостатъците ми. Или може би заради тях.
Приятелството ми с Джак остана накърнено. Искам да вярвам, че е бил заблуден, но той винаги е бил твърде умен, за да се хване на хитростта на някой друг. И така добавихме още едно нещо във връзката си, за което никога не говорим. Понякога мисля, че ще се прекършим под тежестта му, но в тези случаи трябва само да погледна към съпругата си, за да намеря сили да продължа. Решен съм да бъда достоен за нея, а това изисква да съм много по-силен и по-добър, отколкото някога планирах да бъда.