Когато се убеди, че е така, той каза на инспекторите да ни оставят за малко насаме. Седна на стола срещу мен.
– Уби ли сина ми? – попита.
Кимнах веднъж.
– Защо?
За първи път онази нощ говорих истината. Накрая точно тя го убеди, че мога да бъда спасен. Щеше да мине известно време, преди да ми прости напълно.
Моето спасение и моето наказание бяха да живея живота си като негов внук.
Глава 3
– Чудовищно трудно е да реша – каза херцогиня Евъндейл. – Не знам кое ще е най-добре.
Тя се взря в своята градина и погледът ù мина през Катрин по средата на една смущаваща прозявка, която, както изглежда, херцогинята не забеляза. Тя побутна мострите през масата.
– Коя ти харесва най-много?
– Уини, ти избираш хартия за покани – каза ù Катрин. – Великобритания няма да се разпадне заради твоя избор. Коя според теб е най-добра?
Уини прехапа долната си устна.
– Не знам. Мисля, че най-много ми допада кремавата, но тя е по-скъпа. Заслужава ли си?
– Ако това те прави щастлива, значи си заслужава.
– Не аз трябва да съм щастлива, а моят съпруг. Книжарят ще ме чака този следобед. Ще дойдеш ли с мен, за да съм сигурна, че ще направя поканите както трябва?
Уини беше най-добрата приятелка на Катрин от времето, когато и двете бяха малки момиченца и Катрин се почувства безмерно обезпокоена от това, че самоувереността на Уини беше разколебана.
– Правила си балове и по-рано, знаеш какви покани трябва да поръчаш.
– Но Евъндейл винаги е разочарован от нещо. Искам всичко да е идеално.
Катрин не вярваше, че в Лондон има много мъже, които обръщат толкова внимание на подготовката на баловете. Но Уини беше извадила лошия късмет да се ожени за един от тях. Винаги жаден за съвършенство, той беше направил живота ù непоносим и я беше лишил от радостта от постигнатото.
– Няма нищо идеално, а дори да имаше, мисля че щеше да бъде доста отегчително. И така, да се спрем на кремавите – каза Катрин. – Мисля, че изглеждат доста по-елегантни. Аз ще поръчам поканите.
– Не е необходимо.
– Това е най-малкото, което мога да направя. Ти сподели с мен домакинството на бала в твоята красива къща, тъй като татко е болен и не е прилично да правя приеми у дома, така че мога да се погрижа за поканите.
– Стига да нямаш нищо против.
– Нямам нищо против.
Уини въздъхна дълбоко.
– Благодаря ти. Така ще се тревожа за едно нещо по-малко.
– Ще мина през печатаря на път за вкъщи.
– Толкова си мила.
Катрин се прозя отново.
– Извинявай.
– Не си спомням да имаше някакви балове снощи, но въпреки това, откакто си дошла, имам силното усещане, че си била навън до късно – каза Уини.
– Просто не спах добре.
– Заради баща ти ли? Състоянието му влошава ли се?
Състоянието на баща ù би трябвало да не ù дава покой. Беше минала почти година, откакто последният апоплектичен удар го беше оставил на легло. След него той се беше стопил. Катрин прекарваше следобедите, а често и вечерите си да му чете, като по този начин се опитваше да го ободри, доколкото ù беше възможно. Беше наела сестри, които да се грижат за него, когато ù се налагаше да отсъства, защото знаеше, че той би се чувствал виновен, ако мисли, че тя посвещава цялото си време на него. Тя беше млада. А той искаше тя да се радва на живота. Но напоследък това беше много трудно постижимо.
– Не, изглежда състоянието му е същото, въпреки че е трудно да се каже със сигурност, тъй като не може да говори.
– Какво ти тежи тогава?
Един определено дразнещ лорд. По някакъв начин той беше успял да я омагьоса и да кара тялото ù да се гърчи незадоволено през останалата част от нощта. Не че беше останало много от нощта, когато Катрин най-накрая си беше легнала. Що за поквара го беше задържала далеч от дома толкова до късно? И го беше довела до заключението, че жена като нея би дошла при него с плътски цели? Само най-долните негодници биха гледали на жените по този начин. Катрин не беше развратница. Тя беше непорочна, чиста и благопристойна. Въпреки че след като опита целувката му, тя осъзна, че животът ù е бил доста скучен. Но това, което той направи, я накара да осъзнае защо дамите бяха обезкуражавани да изпитват близост преди да се омъжат. Всички мъже ли имаха такава власт над жените? Всички мъже ли можеха да ги накарат да горят от желание? Или само такива като Клейборн, който вече беше на портите на ада?
– Уини, женена си вече от пет години.
Тя беше привлякла вниманието на херцог Евъндейл още по времето на първия си сезон в обществото и се беше омъжила за него по Коледа същата година.