Уини повдигна вежда.
– Това въпрос ли е?
– Не. Само исках да попитам, той целува ли те?
– Какъв странен въпрос.
– Аз съм девствена и нямам майка, с която да обсъждам въпроси, предизвикващи любопитството ми, затова се обръщам към женената си приятелка за отговори. Целува ли те?
Уини отпи от чая си, сякаш за да обмисли отговора си.
– Понякога.
– Това предизвиква ли желание у теб?
– Желание за какво?
Катрин почти се изсмя. Щом трябваше да ù обяснява, значи той не се целуваше като Клейборн. Но Евъндейл беше роден джентълмен, докато Клейборн не беше нищо повече от негодник, облечен в дрехи на лорд.
Тя проследи как Уини се навежда вдървено напред, за да налее още чай. Беше иронично, че толкова красива градина, обгражда къща, в която се криеше толкова грозота. Движенията на Уини говореха за причината за нейната несигурност по отношение на поканите.
– Той отново те е бил, нали, Уини?
– Не бъди глупава!
Катрин протегна ръка в успокоителен жест и хвана ръката на приятелката си.
– Виждам колко внимателно се движиш. Все едно и най-малкото усилие ти причинява невероятна болка. Можеш да ми се довериш. Няма да кажа на никого. Знаеш това.
В изразителните очи на Уини се появиха сълзи.
– Той се прибра у дома късно снощи доста ядосан. Не съм сигурна какво съм направила...
– Съмнявам се, че ти си направила нещо, но дори да е така, той няма право да те удря.
– Законът казва друго.
– Проклет да е законът.
Уини въздъхна, а очите ù се разшириха.
– Катрин, внимавай с езика!
– Упрекваш ме за езика, но мога да се обзаложа, че си понесла ударите му безмълвно.
– Аз съм негова жена, негова собственост. Законът му позволява да прави с мен каквото пожелае, дори да ми натрапва вниманието си, когато аз не го желая. Ще дойде ден, когато ще научиш истината за брака.
– Съмнявам се, че изобщо ще се омъжа някога. Но ако го направя, няма да дам на мъжа възможност да ме контролира.
– Ти успя да избегнеш женитбата само защото баща ти е болен, а брат ти се мотае от континент на континент. Но щом веднъж се върне и поеме задълженията си, включително и тези към теб, всичко ще се промени.
Не, няма. Катрин беше по-силна от Уини. Въпреки че бе готова да признае, че е получила много повече независимост, след като Стърлинг замина. Баща ù беше започнал да я учи на някои неща от страх, че брат ù, който вечно се скиташе по света, може и да не се върне от някое пътуване. Откакто баща ù легна болен, тя се опита да поеме задълженията му, доколкото ù беше възможно. Тя знаеше, че нейното своенравие без съмнение обижда някои и кара други да говорят. Но нямаше да позволи наследството на баща ù да се стопи и да изчезне.
– Аз съм на двайсет и две, Уини, но никой мъж не е проявил интерес да ме вземе за жена.
– Това е, защото граф Дявол те погледна онази нощ, сякаш те набелязва, а ти отвърна на погледа му. Трябваше да сведеш очи. Така щеше да постъпи всяка благочестива дама. Сега си белязана от него.
Катрин се насили да се засмее. Ако Уини научеше, че Катрин е направила нещо много повече, отколкото да го погледне и че е отвърнала на целувката му, без съмнение щеше да издъхне на мига.
– Той гледаше заплашително. Аз не съм човек, когото могат да заплашват. Изглеждаше ми добра възможност да покажа тази си страна – каза Катрин.
– Това, което показа, е, че си своенрава. Мъжете не искат своенрави жени.
– Тогава никой мъж няма да ме има, защото не смятам да се променя, за да му угодя.
– Когато се влюбиш в някой мъж, правиш всичко, за да му доставиш удоволствие.
– Дори ако той те бие?
Уини потрепна и въпреки че Катрин съжали за остротата на думите си, тя не знаеше как по друг начин да накара приятелката си да я чуе за нейно собствено добро.
– Напусни го, Уини! Ела с мен! Ще отидем в провинцията в къщата на баща ми. Там ще намериш убежище.
– Имаш ли представа колко ще се разгневи мъжът ми? Той ще ме намери, Катрин, и ще ме убие за такова очевидно предателство. Не се и съмнявам. Той е горд човек, а когато нараниш гордостта му...
– Той те бие, защото няма смелост да признае собствените си слабости.
– Ти мислиш само лошо за него.
– Защо да мисля другояче? Виждам какво ти причинява. Ти се опитваш да го прикриваш, но се боя, че ще дойде ден, когато няма да успееш.
– Преди по-малко от пет минути ме попита дали той ме целува. Прави го и понякога е много приятно.
– Приятно? Не. Целувката трябва да е поглъщаща, да кара коленете ти да отслабват, а сърцето ти да препуска – гласът ù заглъхна, когато тя завъртя глава. Катрин се унесе в спомени за целувката на Клейборн.