Сестрата стана от стола в близост до леглото му, където бродираше и направи реверанс.
– Милейди!
– Как е той?
– Измит и спретнат. Чака следобедната ви визита.
Катрин се приближи до леглото и се усмихна на баща си. Стори ù се, че вижда удоволствие в сините му очи, но после реши, че може би това е плод на твърде силното ù желание.
– Много приятен ден. Трябва да накарам слугите да те изнесат в градината.
Той не реагира на нейното предложение по никакъв начин, освен че примигна.
Тя се чудеше дали се чувства притеснен, или благодарен, че ще бъде свален долу. Беше толкова трудно да реши какво да прави.
– Темперанс, може да си починеш, но преди това, моля те, накарай слугите да преместят шезлонга от стаята в градината и след това ги изпрати да свалят баща ми долу!
– Ако ми позволите, милейди, не съм сигурна, че физическото му състояние ще позволи такова действие. Това може да му причини повече вреда, отколкото полза.
И след това вината за смъртта на баща ù щеше да тежи на съзнанието на Катрин. Би могла да живее с мисълта, че е убила Евъндейл, но баща си...
Тя въздъхна.
– Помоли лекаря, когато дойде следващия път, да провери състоянието на херцога!
– Да, милейди.
Катрин явно не можеше да направи много за удобството на баща си.
– Ще поседя с него през следващия час – каза Катрин. – Ти може да правиш каквото искаш.
– Благодаря, милейди.
Катрин седна в стола и взе ръката на баща си. Той леко помръдна глава, за да я погледне и несръчно опипа пръстена, който тя беше започнала да носи на дясната си ръка.
– Сложих сватбения пръстен на мама. Имаш ли нещо против.
Той издаде дълбок гърлен звук. Тя взе ленена кърпа от купчината, оставена върху таблата на леглото, и изтри слюнката от ъгълчетата на устата му.
– Ще ми се да можеше да ми кажеш какво искаш. – Тя прокара пръсти през изтъняващата му сребриста коса. – Надявам се, че не изпитваш болка.
Тя седна обратно с въздишка и взе книгата от страничната табла.
– Да видим в какви беди ще се забъркат Оливър и Хитреца днес, искаш ли?
* * *
– Очаквах да взема пари от теб по-рано – каза Джак, на влизащия Люк същата вечер.
– Заминах за малко.
За три дни, ако трябва да сме точни. Най-лошото беше, когато преодоля отчаянието, когато алкохолът беше изпълнил целта си и ефектът му беше започнал да отслабва. Главата го болеше, стомахът му се бунтуваше и Люк се чувстваше като в ада. Беше странно за мъж като него, извършил толкова лоши неща, да го гризе съвестта. Винаги беше най-лошо през нощта, когато се изправяше пред демоните си сам. Всичко това щеше да се промени, когато се омъжеше за Франи. Тя щеше да отвлича вниманието му от мрачните мисли. Щеше да донесе светлина в неговия мрак. Щеше да бъде негов спасител.
– С бутилка ли? – попита Джак.
– Не виждам какво те засяга.
Джак сви рамене.
– Не ме засяга. Просто се чудех дали трябва да пратя друга каса от най-хубавото ми ирландско уиски към твоето жилище.
Люк мразеше да признава слабостта си, дори пред Джак.
– Да, погрижи се! Довечера, ако е възможно.
– Смятай го за свършено.
Люк беше наясно, че Джак го изучава. Знаеше също така, че приятелят му няма да пита какво е предизвикало последното му падение, затова се изненада, когато се чу да изтърсва:
– Имах посещение от лейди Катрин Мабри.
Джак сбърчи вежди.
– Мабри?
– Дъщерята на херцог Грейстоун.
Една от веждите на Джак се стрелна нагоре.
– Леле, леле! Внезапно имаме изтъкната компания.
– Иска да убия някакъв мъж.
Другата му вежда се стрелна нагоре.
– Кой е нещастникът?
– Не каза.
– Допускам, че си отказал искането ù.
– Допускаш правилно.
– Разтревожил си се от това, че се е съмнявала дали можеш да изпълниш молбата ù ли?
Беше разтревожен от вярата ù, че той би я изпълнил. Без обяснение, без оправдание, сякаш смяташе, че той е свикнал да мие кръв от ръцете си. Но той нямаше да признае всичко това на Джак, затова запази мълчание.
Джак го тупна по рамото.
– Не се кахъри, приятелю! Те не са по-добри от нас. Единствената разлика е, че ние го знаем, разпознаваме недостатъците си и с готовност признаваме, че ги имаме.
– Предполага се да съм един от тях, Джак. – Но Клейборн никога не се беше чувствал удобно сред тях, никога не се беше чувствал на мястото си.
– И двамата знаем, че не си.
Джак беше единственият, който знаеше истината за измамата на Люк и знаеше как се е престорил, че си спомня това, което старият джентълмен очакваше той да помни.