– Не, не съм.
– Не знам защо се чувстваш толкова ужасно виновен.
– Започнах да харесвам стария джентълмен. Не изглеждаше съвсем редно да го мамя.
Старият джентълмен беше обичал Люк, защото мислеше, че е негов внук. Беше едно да заблуди някого да му даде монета, за да няма болки в стомаха, когато легне да спи. Но не беше толкова лесно да преглътне представата, че е спечелил нечие сърце чрез измама.
– Ти го направи щастлив, Люк. Не се случва често да можем да направим нещо, което да накара някого да умре така, както умря старият джентълмен – доволен и щастлив, знаейки, че царството му е в безопасност в твоите ръце и вярвайки, че там му е мястото. Намери утеха в това!
Той се опитваше. Наистина.
– Ще изведа Франи за малко.
Джак се ухили наперено, но пък всичко у него беше наперено и самоуверено. Дори се беше перчил, когато бяха в затвора, сякаш всичко беше една голяма шега, докато Люк беше толкова ужасен, колкото никога през живота си.
– Най-после ще го направиш, а? – попита Джак.
– Мисля, че спечели достатъчно пари от мен.
– Никога няма да имам достатъчно, но си прав. Писна ми да събирам пари от този облог. Стана досадно. Върви и направи нея и себе си щастливи!
Такъв беше планът на Люк, докато крачеше през заведението, кимвайки кратко на познатите, и си проправяше път към задната част, където знаеше, че ще намери Франи. През деня тя се занимаваше с благотворителност, а вечер водеше сметките на Джак. Сега седеше на бюрото. Косата ù беше стегната в кок. Носеше обичайните си дрехи, които не привличаха мъжките погледи, но Клейборн въпреки това беше привлечен от нея както винаги.
– Добър вечер, Франи!
Тя погледна нагоре, този път без да се стресне. Несъмнено я беше хванал, преди да се потопи напълно в цифрите.
– Очаквах да се появиш и да поискаш отчет за това как съм похарчила дарението ти по-скоро.
– Бях зает с друго. Освен това ти казах, че не ми дължиш отчет. Обаче се чудех, дали не би искала да се повозиш с мен на каретата?
– Защо?
– Просто мислех, че ще бъде хубаво да се измъкнеш от сметките на Джак за малко. Още няма мъгла, а Лондон през нощта може да бъде поразителен. Бих искал да го споделя с теб.
– Звучиш толкова потайно.
– Не прекарваме много време заедно напоследък, а винаги се радвам на компанията ти, както добре знаеш.
– Бих могла да ти покажа детския дом. Сградата е почти довършена.
– Би ми харесало.
Когато се изправи, тя му отправи същата сладка усмивка, която винаги го сгряваше. Той грабна шала ù от поставката за шапки до вратата и го обви около раменете ù. После протегна ръка. Тя свенливо го хвана под ръка. Никой от двамата не каза и дума, докато не стигнаха до каретата му и слугата не отвори вратата. Франи спря, докато Люк ù помагаше да се качи. Тя погледна назад през рамо с блестяща усмивка.
– Пълна е с цветя.
– Да. Мислех, че ще ти доставят удоволствие.
– Сигурно са ти стрували цяло състояние.
Той разпозна нежното гълчене в гласа ù. Тя не вярваше в лекомисленото харчене, а отношението ù намаляваше удоволствието му от това да ù дава подаръци.
– Спокойно мога да си го позволя, Франи.
– Ти си прекалено щедър, Люк.
Понякога не мислеше, че е достатъчно щедър. Тя се качи вътре и той я последва, като седна срещу нея. От аромата на цветята почти му прилошаваше. Изобилие от букети бяха подредени от двете страни на Франи. Щеше да накара слугата си да ги отнесе в жилището ù, когато се върнеха.
Докато каретата се носеше по улицата, слабата светлина от фенера вътре му позволяваше да я вижда добре, макар и малко в сянка. Винаги бе изпитвал удоволствие да я гледа, а ограничението на каретата създаваше интимност, която той не беше в състояние да постигне, докато Франи седеше на бюрото си със счетоводните книги пред себе си. Той се наведе напред и пое голите ù ръце в своите. Знаеше добре, че е неприлично голата му кожа да докосва нейната, но някак изглеждаше подходящо в този момент. Беше научил наизуст Двайсет и деветия сонет на Шекспир, за да ù го рецитира, но внезапно почувства, че трябва да разчита на собствените си думи, колкото ù неподходящи да са.
– Франи, обожавам те. Винаги съм те обожавал. Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Усмивката ù увяхна и пръстите ù се стегнаха около неговите. Тя поклати глава конвулсивно.
– Люк, не мога – прошепна тя пресипнало и той долови ужас в гласа ù.
Той стисна ръцете ù решително.
– Франи...
– Люк, моля те...
– Франи, позволи ми да довърша!
Тя кимна.
– Знам, че опита ти – как да го каже, без да я ужаси още повече? – с мъж беше абсолютно брутален, но те уверявам, че в моето легло няма да намериш нищо друго, освен нежност. Ще бъда толкова внимателен, колкото е възможно за мъж. Никога няма да те насилвам, няма да те притеснявам. Ще чакам, докато станеш готова. Ще се получи добре между нас, Франи. Кълна се.