Той видя сълзи да пълнят очите ù.
– Моля те, не плачи, скъпа!
Тя вдигна ръцете му и притисна устни към кокалчетата му.
– Знам, че никога няма да ме нараниш, Люк, но ти си лорд, а аз... – тя се изсмя горчиво, – аз дори не знам истинското си име. Мислиш ли, че някъде в Лондон наистина има семейство на име Дарлинг, което няма представа какво е станало с тяхната дъщеря? Аз съм Франи Дарлинг3, защото Фейгън се обръщаше така към мен. „Франи, скъпа, разтрий ми краката! Франи, скъпа, донеси ми чаша джин!“ И когато дядо ти ме попита за името ми, аз казах Франи Дарлинг. Бях дете. Какво разбирах?
– Не ме интересува произходът ти – каза той грубо.
– Ти знаеш кое е семейството ти. Аз нямам представа, а една дама, която ще става благородничка, трябва да знае.
Той можеше да ù признае, че не знае за семейството си повече от нея, но подозираше, че измамата му няма да спечели любовта ù. Дори можеше да стане причина да я загуби напълно. Тя знаеше, че той винаги е хранил съмнения към произхода си, но нямаше представа, че те са оправдани и че Люк е направил всичко по силите си, за да убеди стария джентълмен, че е негов внук. Тя не знаеше, че е излъгал, за да накара стария джентълмен да види това, което искаше да види. Смъртта, чакаща в сенките, е могъщ мотиватор. Въпреки това той не смяташе, че е възможно Франи да му прости, че е взел нещо, което не му принадлежи. Но вече беше разглезен от богатството. Не искаше да го върне. Не би го върнал.
– Франи, не мисли за това, че ще ставаш благородна дама! Мисли, че ще станеш моя съпруга! Само това има значение за мен.
– Как можа да го кажеш, Люк? Боже мой, ти седиш в Камарата на лордовете! Отговорността, която изисква поста ти, е съкрушителна. Съпругата ти трябва да знае всичко, свързано с етикет и правила на поведение. Когато дойдат гости на вечеря...
– Няма да даваме вечери.
– А когато ме представят на кралицата? Знаеш ли какво трябва да облека? Знаеш ли какво поведение трябва и не трябва да проявявам?
– Можеш да се научиш. Старият джентълмен ти даваше уроци. Нае учители.
– Те ме научиха да чета, да пиша, да смятам и да говоря правилно. Но, боже, Люк, дядо ти никога не е очаквал от мен да стана дама. Той се погрижи да бъда научена да обслужвам, не да бъда обслужвана. Моля те, не искай това от мен! Аз ти дължа всичко. Ти спаси живота ми – сълзи се затъркаляха по бузите ù, – но, моля те, не искай това от мен! Моля те, не искай от мен да вляза в твоя свят! Самата мисъл ме ужасява. Това ще бъде толкова самотно място.
Същинската причина да я иска там беше, че самият той беше дяволски самотен. Имаше време, когато мислеше, че ще умре от самота. Време, когато не можеше да си представи по-лош ад от това, да се намира между два свята. Да живее в единия, но да принадлежи на другия.
– Франи...
– Моля те, Люк, не искам да те наранявам, но не мога да се омъжа за теб. Просто не мога. Това ще ме унищожи.
– Ти си по-силна, отколкото си мислиш.
– Но не съм толкова силна, колкото теб. Никога не бих могла да направя нещата, които си правил ти.
Понякога той мислеше, че щеше да е по-добре да ги остави да спуснат клупа на шията му.
– Нищо ли не мога да кажа, за да ти повлияя? – попита той.
Тя бавно поклати глава.
С въздишка той освободи ръцете ù, облегна се назад и се загледа през прозореца. Мъглата се сгъстяваше. Изглеждаше някак символично.
– Надявам се не възразяваш, ако не отида да видя твоя детски дом.
– Толкова много съжалявам...
– Недей, Франи, спри да се извиняваш! Това само прави нещата по-лоши.
– Аз те обичам, знаеш го – каза тя тихо.
И това направи всичко още по-непоносимо.
* * *
Люк подреди малката си армия от бутилки, благодарен за уискито, което Джак се беше погрижил да му бъде доставено вечерта, както беше обещал. После седна на стола си и започна да гълта съдържанието на първата бутилка.
Франи му беше отказала и го беше наранила до дъното на душата му. Беше отлагал да поиска ръката ù, не защото мислеше, че ще му откаже, а защото не можеше да убеди себе си, че я заслужава, че заслужава някоя жена.
Но да получи отказ, защото тя се страхува от неговия живот... Беше ли животът ù тук толкова труден за нея?
Старият джентълмен беше взел нея и няколко от децата на Фейгън, когато беше открил, че Люк ги вкарва тайно в къщата, храни ги и ги приютява на топло за през нощта. Беше ги наблюдавал отблизо, защото не им вярваше напълно. Беше наел учители. Беше се погрижил да се научат на обноски.