– Не, разбира се. Изразих се грешно. Казах им да не безпокоят мен. Доколкото им е известно, имам проблеми със съня.
– Това обичайно ли е за вас? Да имате проблеми със съня?
Той изглеждаше любопитен, сякаш беше загрижен за нея.
– Не, обикновено не – каза тя. Освен в случаите, когато мислеше за него. Тогава ставаше невъзможно да заспи.
– Предполагам, че ще имате.
Какво имаше предвид с това?
Той отново започна да върви и противно на убеждението си, тя закрачи до него. Беше благодарна, че е взела лампата. Въпреки че не осигуряваше изобилие от светлина, тя предлагаше достатъчно, за да може да го вижда ясно.
– Искам да говоря с вас за вашето... предложение – каза Клейборн с толкова емоция, колкото имаше в буца въглища.
– Не мислех, че сте заинтересован. – Тя не му вярваше напълно. Беше отхвърлил предложението ù и я беше накарал да се чувства доста глупаво, че го е направила.
– Не бях.
– Но сега сте.
– Изглеждате раздразнена. Намерихте ли някой друг, който да поеме поръчката ви?
О, как ù се искаше да беше! Искаше ù се да може да се обърне и да си тръгне. Той я объркваше. Тя мислеше за топлите му пръсти на шията ù, които караха пулса ù да се учестява. Спомни си парещите му устни...
– Не, не съм намерила никой друг.
– Погрижихте ли се за въпроса?
– Не.
– Тогава вероятно можем да сключим сделка. Има една млада дама, която много бих искал да направя своя съпруга.
Катрин спря, опитвайки се да не се издаде колко са я шокирали тези думи. Интересуваше ли я, дали той ще си вземе съпруга? Никак. Абсолютно не я интересуваше, но все пак не можеше да отрече разочарованието. Беше прекарала много години, мечтаейки за него, въпреки че си забраняваше. Той просто нахлуваше в мечтите ù, сякаш мястото му беше там.
Той я изучаваше, сякаш беше нещо странно. Какво показваше лицето ù? Нищо, надяваше се тя. Или може би просто се опитваше да реши колко да разкрие. Той беше толкова затворен, колкото е ковчег, преди да бъде спуснат в земята.
– Но тя има опасения относно омъжването си за мен – продължи той.
– Заради порочните неща, които правите?
Подигравателната му усмивка беше още по-ясно различима в мрака.
– Порочните неща, които правя, лейди Катрин, са причината да сте привлечена от мен.
– Не съм привлечена от вас.
– Нима? Не си спомням да бяхте прекалено разстроена, че ви целунах. Подозирам, че сте се надявали да вкусите от порочността.
– Не знаете абсолютно нищо за моите надежди, милорд. – Тя преглътна и се опита да си върне хладнокръвието. – Значи младата дама има опасения. Едва ли мога да я обвиня.
– В преговори, лейди Катрин, обидата не помага на този, който търси услуга.
– Да, обяснихте го онази нощ. Моите извинения, ако съм ви обидила. Тя няма да се омъжи за вас, а това ви е накарало да ме призовете, защото...
– Тя се страхува от нашия свят. Чувства, че няма да си е на мястото сред благородници.
Обикновена жена? Той щеше да се ожени за обикновена жена? От друга страна какъв избор му оставаше? Тя не можеше да се сети за никоя дама, която би поощрила вниманието му, за нито един баща, който сериозно би обмислил да даде на Клейборн ръката на дъщеря си.
– Не съм забелязала да се опитвате да се впишете в обществото.
– Честно казано, лейди Катрин, доскоро не ми пукаше дали се вписвам, или не. Но с Франи несъмнено ще имаме деца и не искам за тях да се шушука така, както за мен.
Франи. Беше произнесъл името ù с толкова топлота. Кой да си помисли, че е способен на такава велика емоция каквато е любовта?
– За вас не се шушука, милорд. Хората не говорят за дявола.
– Не, лейди Катрин, знам, че това не е истина. Иначе откъде щяхте да знаете, че трябва да дойдете на моята врата?
Той измърка името ù с такава интимност, че в стомаха ù се разгоря огнена топка. Колко бързо беше спечелил предимство. И колко отчаяна нужда имаше тя да си го върне.
Катрин вдигна глава и също му се усмихна.
– Разбирам. Значи искате да се погрижите децата ви да бъдат приети сред аристокрацията. – Трудно можеше да си го представи като баща, още по-малко като съпруг.
– Така е. Но преди да се хвърля към този проблем, трябва да дам на Франи увереността да ми окаже честта да се омъжи за мен. И тук се появявате вие.
– Аз?
– Да. Имам нужда да я научите на всичко, което трябва да знае, за да се движи уверено сред нас. След като изпълните тази задача, аз ще ви освободя от лицето, което сте избрали.
– Вече нямам увереност в способността ви да изпълните молбата ми, милорд. Казахте, че не сте убили.
– Не, казах, че не съм убил чичо си.