Тя проучи лицето му – познатите черти, които я бяха преследвали в сънищата ù толкова дълго.
– Мили боже! Вие не вярвате, че наистина сте граф Клейборн.
– В какво вярвам или не вярвам, не е от значение. Старият джентълмен вярваше, че съм, а също и Короната – той протегна ръце. – И ето ме тук.
– Имате странна представа за честност.
– Имаме ли сделка?
– Казахте, че ще се погрижите за вашата част, щом аз се погрижа за моята. Но моята задача може да отнеме месеци. Как да знам, че когато свърша, вие ще се погрижите за вашата?
– Имате думата ми.
– На джентълмен?
– На разбойник. Не сте ли чули, че има чест сред крадците?
Боже мой, тя се страхуваше, че играе много опасна игра.
– Все пак вие искате от мен много повече, отколкото аз искам от...
Той стисна брадичката ù в облечената си в ръкавица ръка и се наведе. Катрин можеше да види как мускулите на челюстта му се стягат.
– Вие искате от мен да предам последната част от душата си. Веднъж сторено, това не може да бъде върнато. Аз искам от вас само да научите една жена как да бъде домакиня на следобеден чай.
Преглъщайки с мъка, тя кимна и заговори през стиснати зъби.
– Напълно сте прав. Сега, ако бъдете така добър да ме пуснете...
Той изглеждаше изненадан, че все още я държи. Отпусна ръка.
– Моите извинения. Аз...
– Не се тревожете! Не вярвам да сте ме натъртил.
Той се обърна настрани и ако тя не знаеше, че е измамник, можеше да помисли, че се бори със съвестта си.
– Честно казано, милорд, не съм сигурна, че това, което искам от вас, може да чака месеци, преди да бъде изпълнено.
Той погледна през рамо към нея и светлината на фенера се отрази в очите му, придавайки им нечестив блясък.
– Франи е доста умна. Не се съмнявам в нейната способност да учи, а по-скоро във вашата способност да я научите. След като видя, че можете да изпълните вашата част от сделката, аз ще се погрижа за моята.
– Няма да ви кажа името, докато не сте готов за задачата.
– Съгласен съм с тези условия.
– И никога няма да ви кажа защо.
– Изглежда трябва да знам поне какво е направил, за да заслужи да умре.
Последните няколко думи накараха стомаха ù да се свие болезнено. Тя знаеше какво иска, знаеше какви щяха да бъдат последствията. Ако можеше да измисли друг начин да спаси Уини, щеше да го използва. Но знаеше, че заплахите няма да подействат на Евъндейл. И Уини беше права. Законът не им беше от полза. Затова Катрин подсили решителността си, преди да каже:
– Въпросът е личен.
– Точно тази част от уговорката ни е неприемлива за мен.
– Мъжът, когото убихте – Джефри Лангдън, защо го убихте?
– Причините са лични.
– Той заслужаваше ли това, което му причинихте?
– Не, той заслужаваше нещо много по-лошо.
– Вярвам ви.
– Не давам пукната пара дали ми вярвате, или не.
Тя пристъпи напред.
– Имах предвид, че приемам думата ви, че той го е заслужавал. Защо не можете да приемете моята, че другият джентълмен заслужава смърт?
– Защото, лейди Катрин, вие живеете в свят, където дамите плачат, защото не са получили покана за бал. Това, което вие може да сметнете за обида, аз просто бих приел за неудобство.
– Мислите, че след като сте израснали на улицата, само вие сте наясно с тъмната природа на човека? Колко ужасно самомнителен сте!
– Виждал съм най-лошото у хората, виждал съм и най-доброто. Можете ли да кажете същото?
Можеше ли? Можеше ли дори да започне да проумява на какви ужаси е бил свидетел?
– По този въпрос, вярвам, че съм виждала най-лошото.
Той кимна много бавно.
– Много добре тогава. Ще приема думата ви, че той заслужава това, което ще направя.
Беше мислила, че ще бъде облекчена. Вместо това я тормозеха съмнения. Тя ги отхвърли. Не беше сега времето да става придирчива към действията си.
– Тогава имаме сделка. Да подготвя ли документи?
Мъжът, който рядко показваше емоция, изглеждаше ужасен.
– За бога, не! Не трябва да има доказателство, нищо написано, което ще ме отведе до Нюгейт. Дори писмото, което ви пратих по-рано, трябва да бъде изгорено.
– Тогава как ще скрепим сделката?
– Ще си стиснем ръцете. – Той свали ръкавицата си и протегна дясната си ръка към нея.
Тя изтри длан, която внезапно се беше изпотила, в полата си, преди да я притисне в неговата. Дългите му пръсти се сключиха около нейните и той я привлече към себе си, толкова близо, че тя можеше да види тесния черен контур, който обграждаше сребристосивите му очи.
– Вече сте съюзена с дявола, милейди. Дано спите по-добре от мен нощем!
Сърцето ù биеше тежко, когато той освободи ръката ù, обърна се леко и започна да надява ръкавицата си.