– Трябва да бъдем дискретни. Ще пратя каретата си да ви чака в уличката утре в полунощ. Чакайте ме там и ще ви придружа до Франи!
– Сигурно я обичате много, за да сте готов да направите всичко това.
Той обърна глава леко и задържа погледа ù.
– Не правя нещо, което не съм правил за нея и преди.
Глава 5
Проклятие! Какво имаше в тази жена, което го караше да признава неща, които не беше признавал на никого? Какво имаше в нея, което го изпълваше със срам заради миналото му? Какво го караше да иска да я шокира чак толкова? Какво го караше да иска да изглежда като дявола, какъвто тя вярваше, че е?
Тези мисли го измъчваха, откакто беше напуснал градината ù. Несъмнено беше глупак да се забърка в това без повече информация. Тя не искаше да разкрие кой трябва да бъде убит, докато той не заяви, че е готов да изпълни своята част от уговорката. Доколкото знаеше, той беше този, когото тя беше избрала да свърши работата. Не че можеше да измисли и една разумна причина да се заеме с тази задача. Един мъдър мъж никога не се захваща с работа, без да знае всички подробности, а на него му липсваха много подробности.
Той потропа на вратата на бедното жилище. Изчака минута и потропа отново. Видя как светлинката потрепна в долния прозорец и потропа още веднъж.
Вратата се отвори и една стара жена протегна фенера си.
– Луд ли си? Не знаеш ли колко е часът?
– Трябва да се видя с Джеймс Суиндлър.
– Той е легнал.
– Тогава го вдигни!
Тя го изгледа кръвнишки.
– Нямаш ли приличие? Няма да направя такова нещо.
По стълбите отекнаха стъпки и един висок мъж с широки рамене отмести дамата, повдигайки своя фенер, за да види госта по-добре.
– Люк? Боже мой, какво има? Нещо с Франи ли?
Беше, донякъде.
– Трябва да поговорим.
– Разбира се, качвай се! – Джим потупа рамото на старата жена. – Всичко е наред, госпожо Уитън. Той е приятел.
– Без съмнение в беда. Да търси инспектор от Скотланд Ярд по това време на нощта. Приличните хора не правят така.
– Не се тревожете! Върнете се да спите, мадам! Аз ще се погрижа за всичко.
Жената се изкашля шумно и се затътри обратно към стая, което Люк допусна, че е нейната спалня.
– Хазяйката ти е много неприятна жена.
Джим се усмихна.
– Според моя опит малко хора са приятни, когато са събудени посред нощ. Качвай се!
Люк го последва нагоре по тясното стълбище до апартамент, който имаше дневна и спално пространство от едната страна. Не се изненада да види малък огън в камината. Независимо от сезона, той и приятелите му се наслаждаваха на топлината сега, когато можеха да си я позволят.
Джим наля уиски в две чаши и подаде едната на Люк.
– Настани се удобно!
Люк седна на един от двата стола пред камината, докато Джим седна на другия.
– Инспектор? Кога се случи това? – попита Люк.
– Преди време.
– Издигаш се в света.
– Едва ли. Титлата е впечатляваща, но означава просто, че вече не вървя по улиците, а надзиравам тези, които го правят.
Джим винаги беше скромен до крайност. Люк подозираше, че ако внезапно го коронясат за крал на Англия, щеше да пренебрегне честта, като каже, че това само означава, че ще седи на по-лъскав стол от всички останали.
– Защо помисли, че причината да бъда тук, има нещо общо с Франи? – попита Люк.
– Защото тя е това, което е общото между всички нас.
– Не, Фейгън е общото между всички нас.
– Но Франи е тази, около която всички кръжим и която защитаваме. – Джим се облегна напред, като подпираше лакти върху бедрата си и държеше чашата си с две ръце, сякаш очакваше лоши новини. – Така че, ако не тя те е довела до вратата ми посред нощ, тогава какво?
– Искам да събереш малко информация за мен.
Джим се облегна назад, усмихнат уверено.
– Ето тук е истинският ми талант.
Люк беше напълно наясно с факта и възнамеряваше да се възползва добре от уменията на Джеймс Суиндлър. Беше решен да научи истината за искането на лейди Катрин Мабри много преди тя да му я разкрие. Знанието беше сила, а там, където беше замесена лейди Катрин, той се нуждаеше от цялата сила, която можеше да призове.
* * *
Игрален дом. Клейборн я беше довел през задната врата в игрален дом.
Катрин все още беше замаяна от откритието, докато стоеше на вратата на кабинета и гледаше как той се опитва да убеди една червенокоса дама, която изглежда се противеше с всички сили, че нещата са под контрол.
– Франи, тя ще те научи, че да бъдеш омъжена за лорд не е нещо, от което трябва да се страхуваш – каза Клейборн.
„Освен ако не е омъжена за херцог Евъндейл“, помисли Катрин горчиво.
– Но аз не го искам.