– Защо, милорд?
– Вие възбуждате любопитството му, а също като мен и той би ви обезчестил без угризение.
– И смятате, че ще падна в плен на чара му?
– Ако той си го постави за цел, да. Много жени са падали.
Тя се засмя леко.
– Уверявам ви, че той не ме интересува ни най-малко.
– Той е красив дявол.
– Отново съм удивена, милорд, че ме смятате за толкова повърхностна. Моето мнение за един мъж не се влияе от нещо, върху което той няма контрол, като приятната външност. Аз базирам мнението си основно върху характера му – възрази Катрин. Това беше причината тя да има толкова ниско мнение за Клейборн. Неговият характер беше съмнителен, и то крайно. Но въпреки това той я очароваше... Проклет да е! – Откъде познавате мистър Доджър?
– Какво знаете за миналото ми?
– Знам, че сте били сирак. Знам, че сте прекарали част от детството си по улиците. Освен тези неща и това, което вие така любезно разкрихте, знам много малко. – Все пак по гръбнака ù премина тръпка. Тя се намираше в карета в пълен мрак с мъж, който беше признал убийство и измама, мъж, който я беше завел в игрална зала, сякаш това беше подходящо място за една дама.
– Той беше едно от момчетата на Фейгън – каза Клейборн. – Както и аз.
– И кой е Фейгън?
– Мъжът, който управляваше малката ни банда от деца-крадци, който ни научи на занаята.
– Колко бяхте там?
– Около дузина. Броят се променяше, в зависимост от това кой беше заловен и кой беше възстановен.
– А Франи?
– Тя също беше една от нас.
– Имали сте много различно възпитание от повечето лордове.
– Наистина.
– Там ли се научихте да убивате?
– Не, там се научих да крада.
– Да пребърквате джобове?
– Бях по-склонен да обирам. Джак беше джебчията.
– А Франи?
– Отвличаше вниманието.
– Липсва ли ви?
– Какво? Да живея на улицата? Да съм мръсен, гладен и да ми е студено? Не. Никога.
Искаше ù се да може да го види по-ясно в сенките. Знаеше, че не трябва да е заинтригувана от него, но все пак беше. Тя го обвиняваше, че насилва Франи, но той не беше наистина груб или твърд с нея. Просто се беше осмелил да остави безсилието му да се прояви.
Това, повече от всичко, затвърди у нея убеждението, че той има силни чувства към тази жена. Той внимателно пазеше в тайна емоциите си, но около Франи се беше разкрил.
– Стигнах до заключение, че не вярвате да сте истинският наследник на Клейборн. Простете ми за наивността, но защо оставихте предишният граф да вярва, че сте?
Той плъзна пръст под завесата, дръпна я леко настрани и се загледа навън. Катрин се чудеше дали се опитва да прецени местоположението им. Или може би търсеше отговор на въпроса ù.
– Щяха да ме обесят – каза той тихо, пускайки завесата.
Стомахът ù се сви на възел при мисълта, че той би могъл да отиде на бесилката.
– Мога да разбера, че при такива обстоятелства всеки би направил същото, би се престорил на някой, който не е. Но след като вече бяхте свободен, защо не се върнахте, където ви беше мястото, а откраднахте титлата и всичко, което върви с нея?
– Беше нещо повече от опит да спася живота си – каза той тихо, сякаш беше потънал в спомена за този момент. – Някога искали ли сте нещо толкова силно, че бихте направили всичко, бихте повярвали на всичко, за да го постигнете?
– Смятам, че сегашната ни сделка би потвърдила, че наистина съм.
– Не, говоря за това да искате нещо още по-силно от това. Да го искате с такъв копнеж, че да сте склонна да заблуждавате себе си, за да го постигнете. Такъв беше старият джентълмен. В очите му видях колко отчаяно иска да намери внука си, колко отчаяно иска аз да бъда това дете...
– И се възползвахте.
– Това е един начин да се гледа на нещата. И съм готов да призная, че има нощи, в които гледам на действията си точно по този начин.
– Как иначе може да се гледа на тях?
– Аз му дадох това, което всички ние искаме, а малцина постигат нашите най-съкровени желания. Нямаше нищо, което да иска повече от това, синът на първородния му син отново да присъства в живота му. И така аз станах това, което той искаше.
– Отново тази странна честност у вас. Правите го да изглежда почти благородно.
– Не, не благородно. Ни най-малко. Той ми предостави възможност да живея и аз я сграбчих толкова бързо и покорно, колкото можех. Иска ми се да бях внукът му. Той ме обсипа с любов, която по право принадлежеше на друг и с която никога не се чувствах удобно.