– Здрасти, Франи – каза той, когато тя стигна до площадката. Извън игралния дом той никога не беше бизнесменът, който беше вътре. Но все пак беше хитър. Винаги търсеше нещо, което да му даде повече, отколкото имаше.
– Доджър. – В детството им той беше по-често Доджър, отколкото Джак. Беше умел в отбягването5 на ръцете, които искаха да го сграбчат, когато жертвата осъзнаеше, че джобовете ù са пребърквани. Обикновено тромавостта на другия крадец подсказваше какво се случва на набелязаната жертва. И когато това ставаше, всички се пръсваха.
Само веднъж Джак се беше върнал, за да се опита да помогне на крадец, който не беше толкова чевръст. Беше се върнал за Люк. Това беше единственият път, когато Джак беше хващан.
– Чудесна вечер – каза Франи.
– О, да. Мъглата е скапано чудесна. Мислиш ли, че някъде в Англия съществува място, където няма мъгла?
– Би ли се преместил там, ако съществуваше?
– Съмнявам се, че някъде има град, в който мога да правя повече пари.
– В живота има много повече от парите.
– Не, за мен няма.
Тя въздъхна и погледна навън към мъглата. Беше като живота – пречеше ù да види това, което беше извън досега ù. Франи не беше нещастна. Просто чувстваше, че в живота ù липсва нещо важно.
Джак пуфкаше в лулата си и двамата мълчаха известно време. Франи винаги се наслаждаваше на компанията на Джак, дори когато не говореха. Всъщност тя обикновено се наслаждаваше повече, когато не говореха. Той имаше обезпокоителния навик да знае какво мисли тя.
– Защо не му каза истината, Франи, вместо да измисляш всички тези глупави извинения? – попита той след малко. Гласът му беше тих, сякаш мислеше, че Люк може да чака зад ъгъла и да слуша.
– Не можах, Джак. Не исках да го засегна. Не и след всичко, което е направил за мен.
– Да не го засегнеш? Ти само удължаваш агонията. А сега той доведе скапана непозната сред нас, за да те научи на това, което ти вече знаеш.
Гърдите ù се стегнаха болезнено.
– Знам, че забърках голяма каша. Обичам го, но не мога да се омъжа за него. Не желая да бъда графиня. Просто имам нужда да се занимавам с това, което искам.
– Той няма да те спре да го правиш.
– О, знам това добре, но няма да е същото. Боже, може би просто трябва да се омъжа за него, за да спра да се тревожа да не го нараня. Но не мисля, че ще бъде наистина щастлив с мен. Понякога е по-добре да живееш с мечтата си, която те прави по-доволен, отколкото с реалността.
– Това няма никакъв скапан смисъл.
– Чух за вашите отвратителни облози. Защо продължаваше да го окуражаваш да ми предложи, когато знаеше как се чувствам? – попита тя, почти толкова разочарована от него, колкото от себе си.
– Защото той трябва да знае истината и ти трябва да я изречеш. Той няма да повярва, ако някой друг му я каже.
Той пуфтеше, тя се мръщеше.
– Той я харесва – каза Джак с тих глас.
Франи почувства непознато жегване от... какво? Ревност?
– Кого? Лейди Катрин?
Той кимна и изпуфтя в лулата си отново.
– Предупреди ме да стоя настрани от нея. Не беше празна заплаха. Почти ме накара да се разтреперя, така ми скочи.
Франи не беше съвсем сигурна какво изпитва. Трябваше да бъде облекчена, но нещо я жегна при мисълта, че може да загуби част от сърцето на Люк. То беше нейно толкова дълго, но тя знаеше, че не може да го държи винаги. Не беше честно към него. Колкото и да го обичаше, това, което изпитваше към него, беше любовта на сестра към брат, не на жена към мъж.
– Може би се чувства отговорен, че я е довел в нашето свърталище на престъпници и мисли, че ще я поквариш или съсипеш. Може вече да не живееш с Фейгън, но все още вербуваш хора, примамваш ги към тъмната страна на Лондон.
Той се ухили.
– Какво лошо има в това? Бездруго всички ще отидем в ада. Може да се позабавляваме малко по пътя, а колкото повече, толкова по-весело.
– Толкова приличаш на Фейгън. Знаеш ли, аз се преструвах, че ми е баща. И двамата имахме червена коса, толкова къдрава. – Тя сви рамене. – Изглеждаше вероятно да е.
Тя зачака, надявайки се Джак да се засмее на глупавото ù признание. Той беше прекарал с Фейгън най-дълго време, знаеше всичко. Но Джак просто изтърси лулата си през парапета, пращайки пепелта в мрака долу.
– Лека нощ, Франи! Приятни сънища!
Той тръгна надолу по стълбите. Стаите му бяха до нейните, но тя знаеше, че ще бъде вече съмнало, преди да се оттегли в тях. Знаеше много за Джак Доджър.