Но не всичко. Никой от тях не знаеше всичко. Те всички имаха своите тайни, но тя подозираше, че тези на Джак са най-лошите.
* * *
Люк влезе в библиотеката си, стигна до масата, наля щедро количество уиски в една чаша и незабавно го гаврътна, наслаждавайки се на изгарящото усещане. Какво го беше обладало да сподели с Катрин нещата, които ù каза?
Започна отново да пълни чашата. Утре вечер щеше да натъпче шалчето си в устата, за да не може да изтърси всички вбесяващи глупости...
– И аз бих искал едно от тези, ако не възразяваш.
Люк се завъртя, бутайки бутилките на пода, където се разпръснаха. Беше приклекнал, готов да скочи...
– Съжалявам! – каза Джим и вдигна ръце. – Това съм просто аз.
Унижен от реакцията си и от туптящото си сърце, Люк се изправи. Беше станал твърде самодоволен.
– Никой не ме уведоми, че си тук.
– Допуснах, че няма да искаш да знаят. Вмъкнах се сам. – Джим се приближи. – Добре ли си? Никога не съм бил способен да се промъкна до теб. Винаги си бил твърде проницателен, твърде...
– Бях погълнат от мислите си. – Люк се обърна и грабна една бутилка. – Имаме късмет. Една не се счупи. – Започна да пълни две чаши. – Приемам, че имаш да докладваш нещо.
– Не съвсем. Тя е доста скучна.
– Скучна? Катрин Мабри? Тя е всичко друго, но не и скучна. Сигурен ли си, че преследваш същата жена?
Джим се ухили.
– Не мога да повярвам, че ми задаваш този въпрос. Аз съм най-добрият в това, което правя, и ти добре го знаеш.
Джим не се перчеше. Просто заявяваше факти. Люк му подаде чаша и му посочи стол. След като се настаниха, каза:
– Какво прави тя днес?
– Не много. Посети графиня Чесни за може би десет минути, после херцогиня Евъндейл. Отби се при шапкаря да вземе шапката, която ù е направил, и отиде да поръча нова рокля. Очевидно планира да посети някакъв бал. Работя по въпроса да разбера подробностите. Върна се вкъщи около два и беше там, докато ти я взе тази вечер.
Люк обмисляше информацията, докато Джим отпиваше от уискито си.
– Знаеш ли, че баща ù е на легло, а брат ù пътува по света? – заинтересува се Джим.
Люк кимна.
– Чух нещо за това.
– Мисля, че тук има нещо.
– Какво имаш предвид?
– Баща ù е твърде болен, за да се грижи както трябва за именията си, а синът му гони собствените си удоволствия? Мисля, че трябва да разследвам това.
– Не ми пука за баща ù и за брат ù. Концентрирай се върху момичето! Само тя ме интересува.
Той осъзна какво е казал и реши да уточни смисъла на казаното, но после размисли. Това само щеше да придаде на думите му достоверност, каквато не заслужаваха. Той отпи дълга глътка от уискито. Беше изкушаващо, но не можеше да си позволи да се отдаде прекалено на алкохола тази вечер.
– Ами ако отговорът засяга баща ù или брат ù?
Люк въздъхна.
– Направи това, което смяташ за най-добро! Само намери кого иска да убия и защо!
– А ако тя е единствената, която знае?
– Трябва да е казала на някого.
– Ти не каза, докато не беше свършено.
– Не е вярно. Бях казал на някого. – Беше казал на Джак. Той беше негов изповедник за всичко. И още по-често негов съучастник.
– Джак. Казал си на Джак. Винаги си се доверявал на него повече, отколкото на останалите от нас.
– Той беше този, който ме откри треперещ, умиращ от глад и ужасно уплашен. Сигурно щях да умра, ако не се беше погрижил за мен и не ме беше отвел при Фейгън.
– Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че Фейгън ни плащаше за нови. Ти беше просто три пенса в джоба на Джак.
– Ревнуваш ли приятелството ми с Джак?
– Това е абсурдно! Но говориш, сякаш мотивите му в спасяването ти са били чисти. Нищо относно Джак не е чисто.
– Той е спасявал задника ти при повече от един случай.
– И аз го харесвам, но не му вярвам, не напълно.
– С нашия произход, с това, което научихме за света, мислиш ли, че някой от нас напълно се доверява на някого?
– Аз вярвам на теб. Бих те последвал в ада, без да питам защо отиваме там.
– Току-що доказа тезата ми, защото аз съм най-малко заслужаващият доверие от всички ни. На никого не може да се вярва напълно. Ничии мотиви не са чисти. Което ни връща към Катрин Мабри. Открий всичко, което можеш за нея!
Защото Люк имаше чувство, че тя водеше него право към ада, но за разлика от Джим, Люк искаше да знае защо.
Люк пресуши уискито си и стана, за да си налее ново.
– Как мина урокът? – попита Джим, като протегна чашата си.
Люк сипа уиски в нея.
– Катрин не искаше да говори за него. Каза, че ще видя резултатите, когато тя види резултатите. Тя ме ядосва толкова, колкото никога не съм бил ядосан. Знаеш ли, че имаше дързостта да оспорва избора ми на съпруга? Тя е безочлива. Никога не съм познавал жена като нея – той разтри веждите си. – От нея ме боли глава.