– Винаги си имал проблеми с главоболието.
– Мина време. Имам прахове, с които да го облекча. Нищо тревожно.
Джим обърна чашата си.
– Тогава ще тръгвам. Може би утре ще имам повече късмет.
– Може би и двамата ще имаме.
Глава 7
– От достоверен източник знам, че мистър Маркъс Лангдън е подал иск във Върховния съд с претенция към английските си имения. С това предявява иск да си върне полагащата му се титла – каза лейди Шарлот.
Катрин, Уини и графиня Чесни пиеха чай в градината на лейди Шарлот. И въпреки че тя беше представена съвсем скоро, баща ù – граф Милбанк, беше нетърпелив да я омъжи. Кой можеше да го обвини? Шарлот беше най-голямата от четирите клюкарстващи дъщери, което беше една от причините да има чести посетители. Тя изглежда научаваше доста неща преди повечето хора.
– Тогава не трябва да правите нищо, за да отблъснете интереса му – каза графиня Чесни.
Лейди Шарлот се усмихна многозначително. Очевидно достоверният ù източник беше самият мистър Лангдън. Катрин ги беше виждала да танцуват заедно на балове и да се разхождат в Хайд парк. Но не беше осъзнала, че интересът на лейди Шарлот към джентълмен без титла е толкова силен.
– Но Короната вече обяви Лушън Лангдън за законен граф. – Катрин почувства потребност да посочи фактите. Тя познаваше мистър Маркъс Лангдън. Той беше доста общителен. И тя го харесваше. Той без съмнение беше законният граф. Лушън Лангдън не беше отрекъл истината по този въпрос, пред нея поне. Но все пак ù беше трудно да си представи Маркъс Лангдън като граф. Или може би просто не можеше да си представи, че Лушън Лангдън не е граф.
– Твърдението на мистър Лангдън е, че крал Уилям е бил заблуден и са се възползвали от него, тъй като е бил на доста години. Бил е почти на седемдесет по онова време. Кралица Виктория може да поправи нещата. Ако мистър Маркъс Лангдън може да накара съда да признае, че собствеността е наистина негова, тогава ще има тежестта на съда в своя защита, когато подаде молба до Нейно величество.
– Не се съмнявам, че вашият мистър Маркъс Лангдън е много смел мъж – промърмори Уини. Всички очи се впиха в нея и тя сякаш повяхна под критичните погледи.
Катрин мразеше Евъндейл затова, че е превърнал някога изпълнената с енергия млада жена в такава мишка. Тя се пресегна през масата и стисна ръката на Уини.
– Несъмнено си права за мистър Лангдън. Но все пак Клейборн не е наречен граф Дявол току-така. Не очаквам да си отиде тихо в нощта.
Не, наистина. Той би се борил с този последен опит да бъде отнета позицията му. Той беше мъж, който носеше властта като удобно старо наметало и нямаше да я даде лесно.
– Винаги се удивлявам колко убедителен е Клейборн – каза лейди Чесни.
Катрин усети как сърцето ù трепна.
– Говорили сте с него?
Лейди Чесни притисна ръка към огромната си гръд и съдейки по шока, изписан на лицето ù, въпросът на Катрин я беше засегнал така, все едно я беше попитала дали е била в леглото с него.
– Не, разбира се. Само мисълта да водя разговор с този мъж ускорява пулса ми. Не се съмнявам, че ако някога се обърне към мен, ще издъхна на място. Не, не, не. Говоря за това, което е публикувал в „Таймс“.
Стомахът на Катрин се сви от притеснение.
– Какво е публикувал?
– Той твърди, че е нечестно деца по-възрастни от седем години да бъдат съдени според законите за възрастните.
– Е, разбира се, той би смятал, че е нечестно – каза лейди Шарлот. – Все пак е прекарал известно време в затвора, преди да убие бащата на скъпия мистър Лангдън. Можете ли да си представите да израснете със знанието, че баща ви е бил убит и че дядо ви не само е посрещнал с добре дошъл убиеца му в своя дом, но се е отнасял с него като със син? Или внук, както беше. Абсолютно възмутително. Може ли някой да обвини мистър Маркъс Лангдън, че се стреми да се сдобие с това, което в сърцето си знае, че е негово?
– Разбира се, никой не може да го обвини – каза лейди Чесни. Мисля, че е ужасно и позорно, че сред аристокрацията имаме лорд, който носи затворническо клеймо на ръката си.
– Виждали ли сте го? – попита лейди Шарлот, явно ужасена от мисълта.
– Трябва да кажа, че не съм. Скъпият ми Чесни го е виждал обаче. В клуба, когато Клейборн не носи ръкавици. Направо е страховит, но моят Чесни не е от тези, чийто стомах лесно се свива от страх.
– Мисля, че ако аз носех белега на греха, щях винаги да го крия – каза лейди Шарлот.