– Наистина трябва да ти намерим съпруг – каза Уини. – Няма ли някой, който ти харесва?
Катрин си представи едни сребристосиви очи и как излъчваха топлина, когато Клейборн поглеждаше към Франи. Спомни си как потъмняха, когато Клейборн я беше целунал. Той беше толкова грижлив, когато ставаше дума за Франи. Как можеше тя да не иска това, което Клейборн предлагаше?
Когато за първи път беше казал на Катрин, че иска да се ожени за жена, която има опасения да се омъжи за него, тя беше помислила, че разбира тези опасения. Но колкото повече време прекарваше в компанията на Клейборн, толкова повече нови черти от характера му откриваше и смяташе, че цял живот не би бил достатъчен да го опознае. И какъв интересен живот би бил това. Но той не беше за нея и тя го знаеше добре.
– Не, наистина – каза Катрин.
– Не мога да повярвам, че лейди Шарлот харесва мистър Маркъс Лангдън. Той е доста приятен, предполагам, но мисля, че интересът ù може да се изчезне, ако не успее да си възвърне титлата.
– Не смятам, че Клейборн ще я даде лесно. – Честно казано, тя не смяташе, че изобщо ще я даде и въпреки че тя си даваше сметка, че той е откраднал титлата, Катрин не можеше да си го представи като нещо друго, освен като лорд. Просто в начина, по който се държеше, имаше нещо, което сякаш показваше, че е роден за това право.
– Понякога, например както звучеше днес, когато каза неговото име, изглежда сякаш го познаваш.
– Той е толкова тайнствен, Уини. Може би трябва да го поканим на нашия бал.
– Опасявам се, че появата му определено би предизвикала приказки в Лондон.
„Да – помисли Катрин, – определено.“
Каретата спря пред жилището на Уини.
– Искаш ли да влезеш за малко? – попита Уини.
– Да, бих искала да видя Уит.
– Това, скъпа приятелко, е самата причина, поради която трябва да се омъжиш. Ти толкова се радваш на децата.
– Мисля, че е важно да се радвам и на баща им. – Уини пребледня. Катрин се пресегна и докосна ръката ù. – Нямах нищо предвид с това, Уини.
– Знам.
– Вярвам, че трябва да има нещо специално между мен и мъжа, за когото ще се омъжа.
– Надявам се да го намериш.
В гласа на Уини Катрин усети отчаянието на жена, която не е намерила щастие.
Слугата им помогна да излязат от каретата. Те се качиха по стъпалата и влязоха в къщата.
– Къде бяхте?
Гласът беше рязък, настоятелен. Уини изписка и скочи настрани, блъсвайки се в Катрин, и двете изпълниха странен малък танц, докато се опитваха да запазят равновесие.
Евъндейл се изсмя злобно.
– Нямах намерение да ви стряскам.
Катрин не повярва на думите му. Той се премести от прозореца, откъдето явно ги беше наблюдавал.
– Отговорете, херцогиньо!
Толкова официално. Уини беше негова съпруга, за бога! Катрин я чу да преглъща.
– Прекарахме следобеда на гости у лейди Шарлот – каза Уини.
– Тя не е нищо повече от една клюкарка. Защо сте прекарали следобеда с нея?
– Отделяме време да посещаваме много от дамите. Това правим ние – възрази Уини.
Той присви тъмните си очи. Косата му беше почти черна. Косата на Клейборн беше дори по-тъмна, но въпреки това той не изглеждаше застрашителен. Евъндейл не беше толкова висок, колкото Клейборн, но това, което му липсваше на височина, той компенсираше с ширина. Катрин обаче смяташе, че Клейборн може да се справи с него съвсем лесно.
Евъндейл прехвърли вниманието си към Катрин, а за разлика от Уини тя не се сви.
– Не трябва ли да се грижите за баща си?
Тя искаше да му каже, че не е негова работа. Вместо това отвърна:
– Той има гледачки. Само ще му досадя, ако прекарвам цялото си време с него.
– Къде казахте, че сте прекарали следобеда? – Защо, за Бога, изглеждаше толкова подозрителен?
– У лейди Шарлот.
– Къде?
– В градината ù.
– За колко време?
– Около двайсет минути или там някъде.
– А преди това?
Катрин погледна Уини, която изучаваше върховете на обувките си. Винаги ли минаваше през такава инквизиция?
– Отбихме се да посетим графиня Чесни. След посещението ни тя ни покани да отидем с нея у лейди Шарлот.
– А преди това?
– Искате ли да ви предоставя писмен график?
Той се ухили, но по-скоро с усмивка на разгневен човек, а не на развеселен.
– Няма нужда. Не ви харесва да ви подлагат на съмнение, нали?
– Не, Ваша светлост, не ми харесва. Но посочете ми една личност, на която ù харесва!
– Боя се, че не мога.
Уини се изкашля тихо.
– Нуждаехте ли се от мен?
Погледът му се плъзна обратно към Уини и Катрин видя как тя се сви.
– Да, всъщност. Ботушите ми не бяха лъснати както го изисквам. Използвах каиша за момчето. Мисля, че на сутринта ще свърши много по-добра работа, но бихте ли се погрижила да ги проверите, преди да имам нужда от тях?