– Да, разбира се.
– Използвали сте каиша за момчето, което е лъснало ботушите ви, защото те не са били достатъчно лъскави? – попита Катрин.
– Да не оспорвате действията ми в дома ми, лейди Катрин?
– Да, мисля, че да.
Той изсумтя.
– Имате нужда от мъж, който да ви постави на мястото ви.
Катрин усети в ръката ù да се забиват пръсти. Знаеше, че Уини я предупреждава. Не мушкай тигъра с пръчка! О, но беше изкушаващо, толкова изкушаващо.
– Късно е, баща ми ме очаква. Трябва да вървя. – Без да види Уит. Но знаеше, че е изложена на опасност да каже нещо, което не би трябвало.
– Ще ви изпратя – каза Евъндейл.
Той я последва навън, където я очакваше каретата ù. Катрин се принуди да постави ръка в неговата, когато ù предложи да ù помогне. Пръстите му се сключиха болезнено около нейните.
– Вярвам, че влияете доста зле на съпругата ми – каза той с тих глас.
Сърцето на Катрин туптеше в гърдите ù.
– Заплашвате ли ме?
– Не, разбира се, но не съм сигурен, че осъзнавате къде е мястото на една съпруга в света.
Тя го погледна в очите продължително.
– Напротив, Ваша светлост. Боя се, че вие не си давате сметка къде е мястото на една жена.
Преди той да може да каже още нещо, тя влезе в каретата и изтръгна ръката си от неговата.
– Внимавайте, лейди Катрин! Никога не знаете какви опасности ви дебнат.
О, тя имаше много добра представа какви са опасностите, които я дебнат. Каретата тръгна напред и Катрин пое дълбоко въздух няколко пъти, за да успокои туптенето на сърцето си. Точно преди да завие по улицата, тя погледна през рамо.
Евъндейл все още беше там и я наблюдаваше.
Глава 8
Пътувайки в каретата си, Люк не можеше да не се ядосва на времето, което прекарваше в подготовка за нощните си посещения при Доджър. Никога преди не беше имал график. Сега вече имаше всяка вечер. Не само кога да отива у Доджър, но и кога да си тръгва. Катрин настояваше да си тръгват в три най-късно. Все пак, тя се нуждаеше от почивката си за разкрасяване. Не че той приписваше красотата ù на количеството сън, което тя си позволяваше. Той имаше чувството, че тя може да изкара седмица без сън и да бъде все така прелестна. Красотата ù беше нещо повече от алабастрова кожа и меденоруса коса. Беше увереността, която тя излъчваше – сякаш някак изискваше, когато един мъж я погледне, да не вижда нищо друго, освен съвършенството ù.
Той познаваше много красиви жени, но никога не се беше замислял особено какво точно ги правеше красиви. Катрин го озадачаваше особено. Тя не беше поразяваща, но на него му беше трудно да си спомни за някоя, която да му се струва по-привлекателна.
Дори Франи не можеше да се съревновава с нея, а той виждаше повече съвършенство в нейните черти, така че беше логично тя да е по-красивата от двете. Да я гледа, винаги му беше носило удоволствие, но когато погледнеше Катрин, той виждаше нещо друго. Нещо, което не можеше да определи. Нещо, което не можеше да разбере.
Но не заради Катрин той се подготвяше толкова внимателно за късните си нощни излизания. Беше заради Франи. Той отделяше прекомерно много време всяка вечер заради Франи.
Преди да помоли Франи да се омъжи за него, той просто отиваше у Доджър, когато искаше, и въпреки че никога не се беше обличал като просяк, определено никога не беше отделял време да се бръсне, къпе и преоблича в чисти дрехи, да сресва косата си, да слага одеколон и винаги да бъде подходящо облечен.
Вече няколко вечери си създаваше всички тези грижи. Сякаш Франи имаше възможност да забележи. Щом отведеше Катрин през задната врата в частния коридор, където беше забранено за клиенти, тя изчезваше в кабинета на Франи, затваряше вратата и се усамотяваха, докато Катрин излезе, готова да се прибере у дома.
Франи му се усмихваше мило, но тогава дъхът му лъхаше на уиски, косата му беше разрошена от безбройните пъти, когато прокарваше пръсти през нея и вече не беше в приятно настроение, защото за първи път в живота си губеше на игралните маси. Той беше разсеян и не се концентрираше върху другите играчи, защото искаше да знае какво става зад проклетата затворена врата.
Сякаш за да засилят раздразнението му, докладите на Джим бяха почти безполезни. Днес Катрин отново беше посетила херцогиня Евъндейл – очевидно помагаше на херцогинята с някакъв бал, който даваше, беше купила ветрило и нов слънчобран, беше отишла в книжарница и си беше излязла с книга, за която Джим с няколко добре похарчени монети беше научил, че е „Дейвид Копърфийлд“. Според собственика лейди Катрин Мабри харесвала Дикенс.