– Разбира се.
Тя грабна купата и му се усмихна. Дяволитата извивка на устните ù му подейства както винаги – като силен юмрук в стомаха.
– Тогава ще ги взема с удоволствие и с тях ще направя добри дела, за да опростя греховете ти.
В гласа ù имаше закачливост, но тъга помрачаваше очите ù.
– Никой не може да опрости греховете ми, Франи, знаеш го. – Той махна с ръка, за да не спори с него по въпроса, и седна на дебело подплатения стол пред бюрото ù. – Останала си до късно.
– За да държа в ред финансите на Джак, работата ми е невероятно много. Печалбите му са поразителни.
– Той винаги е твърдял, че ако искаш да умреш богат, трябва да инвестираш в порочни дела.
– Е, Джак без съмнение ще умре богат, но по начин, който е доста тъжен. Трябва да харчи парите си за нещо, което му доставя удоволствие.
– Мисля, че намира удоволствие да взема пари от богати типове. – В края на изречението акцентът му разкри уличния му произход. Винаги беше лесно да се подхлъзне около Франи, защото споделяха един и същ произход.
– Но дали е щастлив? – попита тя.
– Някой от нас щастлив ли е?
Сълзи изпълниха очите ù...
– Проклятие, Франи...
Тя вдигна ръка.
– Няма нищо. Просто настроенията ми се менят. Не мога да твърдя, че съм щастлива, но вярвам, че съм доволна.
Сега беше идеалната възможност да ù обещае безкрайно щастие. Но кабинетът ù изведнъж започна да изглежда като прекалено противно и неромантично място. Как му беше хрумнало да ù предложи тук? Обстановката за предложението трябваше да е също толкова незабравима, колкото и самото предложение.
Утре. Щеше да ù предложи утре. Той се изкашля и се изправи.
– Е, стана доста късно. По-добре да тръгвам.
Тя го дари с още една дяволита усмивка.
– Беше много мило да се отбиеш. – Тя докосна медната купа с печалбата му. – Благодаря ти за приноса!
– Бих ти дал повече, и то законни средства, ако ги приемаше.
– Ти направи повече от достатъчно за мен, Люк.
И това изглеждаше идеална възможност да ù каже, че изобщо не е направил толкова, колкото планира да направи за нея. Но думите заседнаха в гърлото му. Защо когато беше с нея, ставаше толкова свит и не можеше и дума да ù каже, а трябваше да ù говори от сърце? Дали защото, както той се страхуваше, нямаше сърце, а просто черна дупка, която отразяваше мрака в душата му?
Трябваше да е лесно да ù каже каквото и да било. Все пак той знаеше за най-лошото от нейния живот както и тя за неговия. Защо това беше по-лесно за споделяне, отколкото да разговарят за доброто?
Той направи крачка назад.
– Вероятно ще те видя утре.
– Тогава ще те уведомя точно как планирам да използвам парите, които ми даде.
– Използвай ги както ти харесва, Франи! Нямам условия. Не ми дължиш обяснение.
– Никога не си се чувствал удобно сред сираци, нали?
– Какво искаш да кажеш? Всичките ми най-добри приятели са сираци.
– Веселата малка банда на Фейгън от нехранимайковци. Ние сме странна група, нали?
– Само защото превъзмогнахме случилото се в детството ни и всички сме доста успели.
– Трябва да благодарим на твоя дядо за промяната в съдбата ни. Той издигна и нас, когато издигна теб.
– Ако е бил мой дядо.
– Как можеш още да се съмняваш?
Той едва не ù каза истината, но не мислеше, че тя ще одобри лъжата, с която беше сигурен, че живее. Той ù отправи една от своите (както се надяваше) най-чаровни усмивки.
– Лека нощ, Франи! Сладки сънища!
Колкото до него самия, Клейборн имаше само кошмари, щом се унесеше в дрямка.
Той се отдалечи от стаята, преди тя да реши да го тормози за още отговори. Предишният му живот беше нещо, което не изпитваше удоволствие да изживява отново. Понякога му се струваше странно, че иска да се ожени за жена, която имаше толкова силно присъствие в живота му. С нея до себе си той никога нямаше да може да избяга от миналото си, но може би щеше по-добре да се изправи срещу него.
Беше стигнал почти до входната врата, когато чу:
– Дължиш ми пет лири, Люк.
Той спря рязко, обърна се и проследи как Джак Доджър наперено върви към него, със самоуверена усмивка на мрачно набръчканото му лице.
– Няма как да си сигурен – каза Люк, когато Джак спря пред него.
– Значи си помолил Франи да се омъжи за теб?
С въздишка Люк извади портфейла си от вътрешния джоб и подаде на Джак исканата сума.
– Не трябваше да ти казвам за намеренията си.
– Да. Не трябваше да приемаш облога, че наистина ще го направиш. – Джак прибра парите. – Искаш ли да вземеш едно от момичетата ми с теб тази вечер? – Намигна му. – За малко утеха?
Люк наруга Джак здраво затова, че го изкушава и наруга и себе си затова, че му е толкова трудно да устои на изкушението. Никога не се беше възползвал от момичетата на Джак.