Глава 10
Не тази вечер.
К.
Катрин проучи посланието, което беше доставено по-рано вечерта. После го сравни с това, което трябваше да е изгорила. Беше невероятно, че са написани от една и съща ръка. Последното беше нечетливо и разкривено. Приличаше на нещо, което баща ù в неговата слабост би надраскал.
Не на нещо, което дръзкият, силен и предизвикателен лорд Клейборн би написал.
Изпълни я неочакван страх. Той се беше бил с главорезите много преди тя да излезе от каретата. Беше изчезнал в сенките само за да се появи отново. Беше допуснала, че е невредим, но можеше да греши. Той можеше да е ранен. Сериозно. И би било напълно в стила му да се тревожи повече за нейната рана и да позволи неговата да остане непрегледана, като се опитва да бъде невероятно смел и жертвоготовен.
Точно в този момент той можеше да се бори с инфекция, да трепери от треска или да се гърчи от болка.
Почеркът му определено сочеше, че нещо не е както трябва. И посланието му беше толкова рязко, толкова кратко. След всичко, което бяха споделили, тя имаше право на обяснение. По един или друг начин тя възнамеряваше да го получи. Според нейния график, не според неговия.
Тя изчака да стане толкова късно, че никой порядъчен човек да не би си позволил да стои навън. После нареди да докарат каретата ù. Точно както беше направила и първата нощ, когато беше посетила Клейборн, тя накара кочияша си да я остави в парка Сейнт Джеймс.
– Няма нужда да ме чакаш – каза тя.
– Милейди...
– Ще се оправя... – А после се отдалечи, преди той да може да възрази отново.
Като минаваше през уличките и се криеше зад дърветата, тя внимателно стигна до вратата на слугите. Почука бързо.
Пълна жена, която носеше престилката си върху нощница, отвори вратата. Готвачката, несъмнено, винаги готова да приготви ястие на мига.
– Трябва да се видя с негова светлост – каза Катрин.
– Той не приема гости.
– У дома ли е?
Жената се поколеба.
– Важно е да се видя с него – Катрин се промуши покрай жената, пренебрегвайки възраженията ù.
– Мистър Фицсимънс! Мистър Фицсимънс! – изпищя готвачката.
Катрин никога не би търпяла такова кряскане в дома си. Клейборн се нуждаеше от съпруга, но Катрин осъзна, че придобиването на съпруга е на първо място в ума му. Иначе нямаше да са партньори.
Икономът влезе в кухнята, очите му се разшириха, когато забеляза Катрин.
– Трябва да се видя с Клейборн – обяви Катрин без предисловие.
– Той е в леглото, мадам.
– Болен ли е?
– Не обсъждам делата на негова светлост.
– Трябва да го видя. Въпрос на живот и смърт. Предполагам, че няма да бъде доволен, ако научи, че съм била тук и не съм била отведена при него незабавно.
Той я изучава дълго, сякаш можеше да прояви дързостта да спори, после се поклони леко.
– Ако бъдете така добра да дойдете с мен.
Тя го последва извън кухнята в коридора.
– Мадам...
– Никой не знае, че съм тук – прекъсна го тя, сигурна, че той планира да я отклони от целта ù. Също така съвсем наясно, от начина по-който се обръщаше към нея, че той няма представа за истинското ù положение в обществото, което беше нейно предимство.
Той въздъхна, сякаш тя беше твърде голям товар. Докато я придружаваше нагоре по стълбите, Катрин се сети да попита:
– Той сам ли е?
– Да, мадам.
Катрин внезапно се зачуди какво, за бога, я беше накарало да дойде тук. Освен че беше неспокойна. Тяхната връзка беше на господар и служител, като тя беше господарят. Не, не беше. Беше съдружие. И тя се нуждаеше той да е в добро здраве, за да изпълни своята част от сделката. Така че, щеше да провери как е, да реши какво му е необходимо и да се погрижи той да го получи.
След като се изкачиха по стълбите, икономът тръгна по коридора към една затворена врата. Катрин сграбчи лампа от близката маса.
– Ако ме почакате тук... – започна той, докато отваряше вратата.
Но Катрин нямаше намерение да чака, да рискува Клейборн да настои икономът да я отведе от помещението. Преди икономът да може да я обяви или да обсъди посещението ù с Клейборн, тя се промуши и каза:
– Услугите ви вече не са необходими.
Докато затваряше вратата, Катрин видя смаяното изражение на иконома, но бързо обърна лице към този, който лежеше в огромното легло с четири колони.
Клейборн метна чаршафа върху бедрата си, но не преди тя да зърне голяма част от гол крак, стегнато бедро и закръглен задник. Той не носеше нощница. Очевидно не носеше нищо.