– Какво правите тук? – каза той грубо, притискайки дланта си към челото. – Пратих... послание.
– Изпитвате болка.
– Напълно съм наясно с това.
– Бяхте ли ударен снощи?
– Не бъдете глупава! Просто си вървете!
Тя си спомни как баща ù страдаше от ужасни главоболия, а после една нощ...
– Трябва да пратите за вашия лекар – доктор Грейвс.
– Той вече беше тук. Това е просто главата ми. Ще се оправя до утре. Просто ме оставете!
– Казвате го така, сякаш сте го изпитвали и преди.
Тя пристъпи по-близо. Стаята не миришеше на болен. Не миришеше като тази на баща ù. Тук се усещаше силен, тръпчив аромат на мъж. По някаква странна причина тази миризма ù хареса повече, отколкото аромата на цветя в градина.
– Не бяхте ли ранен снощи? – попита тя отново.
– Не – той дишаше тежко, усилено.
Тя постави лампата на масичката до леглото, свали наметалото си и го остави на близкия стол. После седна на ръба на леглото.
– Това не е под-...
– Шшшт! Откога ви интересува кое е подходящо? Просто лежете неподвижно!
Тя се наведе напред, постави ръце от двете страни на главата му и започна нежно да масажира с пръсти слепоочията му. Веждите му бяха дълбоко сбръчкани, а челюстта стегната. Тя виждаше болката в сребристосивите му очи, докато той я гледаше настойчиво.
– Играете опасна игра, Катрин.
– Никой не знае, че съм тук. Взех предпазни мерки и бях много внимателна. Дори мъжът, който ме следи, не беше наоколо.
– Какво? – Той скочи в леглото, изстена, хвана се за главата и отново се строполи в леглото си. – Проклятие, проклятие, проклятие! – промърмори той, дишайки накъсано.
– Тройното проклинане по-ефективно ли е от еднократното? – попита тя.
Той се засмя тихо.
– Едва ли. Но носи повече удовлетворение. Сега ми кажете... за този мъж, който ви преследва.
– Само ако затворите очи и ми позволите да направя каквото мога, за да облекча болката ви. Баща ми страдаше от ужасни главоболия. Прилагането на натиск в слепоочията му помагаше.
Тя беше достатъчно близо, за да забележи, че Клейборн е изпитвал и преди болката. По тялото му се виждаха малки белези, но иначе имаше необикновено привлекателна гръд. Тя не можеше да понася дори мисълта той да изпитва и най-малкото неудобство. Какво беше направил, за да заслужи толкова суров живот? И дори сега, когато имаше почти всичко, все още да страда.
– Затворете очи – нареди тя.
За нейна огромна изненада, той се подчини, без да спори.
– Не трябва ли...
– Шшшт! – прекъсна го тя. – Просто се отпуснете! Тихо! Ще намаля светлината малко.
Тя се отмести, за да намали пламъка на лампата. Той изстена, сякаш болката се беше увеличила. Катрин отново постави ръце на лицето му и започна да движи пръстите си в кръгове по слепоочията му.
– Ръката ви.
– Не ме притеснява – излъга тя. Не беше сигурна защо изпитва такава голяма нужда да облекчи страданието му, дори за сметка на собственото си удобство. Може би снощната схватка беше изградила връзка между тях. Бяха се борили в една и съща битка и бяха оцелели.
– Пратихте ли съобщение до Франи?
Той помръдна леко глава настрани.
– Те ще разберат.
Значи беше нещо, от което беше страдал и преди, несъмнено беше страдал сам. Защо Франи не беше тук да облекчи болката му?
– Какво препоръча доктор Грейвс?
– Даде ми прах. Не помогна.
Дишането му ставаше по-малко тежко.
– Сега ми кажете за този мъж.
Дори с такава силна болка той беше загрижен за нея. И въпреки че тя беше сама в спалнята му, в леглото му, ако трябва да сме точни, той беше съвършен джентълмен. Винаги беше мислила, че Лушън Лангдън е мошеник, разбойник и някои далеч по-неласкателни неща, но сега откриваше, че легендата за него е много далеч от истината. Тя харесваше мъж, който заслужаваше презрение, според обществото, а действителността беше друга. Тя искаше да сложи край на неудобството му и да му донесе успокоение.
– Не знам. Вероятно просто съм наивна, но непрестанно виждам един господин. Мисля, че е същият. Трудно е да кажа, защото успявам да зърна само лицето му. Той винаги се обръща настрана, а би било напълно неприлично да го доближа.
– Тогава вероятно не е нищо важно.
– Това искам да си внуша и аз, но фактът, че той се опитва да не привлича внимание, само грабва моето. Вчера ходих до различни магазини, правих ненужни покупки, а той изглежда винаги ме чакаше, когато излизах. Когато погледнех настрана, за да видя дали има някой друг наоколо, и после поглеждах там, където стоеше той, него го нямаше.
– Вероятно е един от многото ви обожатели.
Тя се засмя.
– Нямам обожатели.