– Мамо!
– Тихо, скъпи! Тихо! Трябва да сме тихи. Играем една игра. Ще се скрием от тате.
– Страх ме е.
– Тихо! Не се плаши, скъпи! Тихо! Мама никога няма да позволи да се случи нещо лошо...
Люк се стресна и се събуди с тежест върху гърдите. Сънят връщаше главоболието, с което се беше борил цял ден, откакто напусна Маркъс Лангдън. Но не за Лангдън продължаваше да мисли той. Беше в уличката... ножовете, тоягите, свирепото нападение. Люк продължаваше да вижда Катрин, както я беше видял миналата нощ – да го защитава, да вдига ръка, за да поеме удара, предназначен за него.
Обикновено караше кочияша си да минава по обиколни пътища към дома, защото беше попадал на такива нападения неведнъж. Но откакто започна сдружението си с Катрин, беше станал безразсъден. Искаше да я изпрати у дома ù възможно най-бързо. Не искаше да прекарва повече от необходимото време в каретата, вдишвайки сладкия ù аромат, да поддържа разговори, да я опознава, да я разкрива като нещо повече от една разглезена херцогска дъщеря.
Той избягваше аристократите, защото не искаше да вижда прилики. Не искаше да осъзнае, че са хора, които би могъл да уважава. Чрез Катрин беше започнал да разбира, че и те имат страхове, мечти, надежди и бреме. И те имаха проблеми като всеки друг и се изправяха срещу тях като всеки друг.
Ако ги виждаше такива, каквито бяха наистина, действията, които беше предприел, за да стане един от тях, щяха да накарат съвестта му да проговори още повече. Той беше възпитан да взима това, което не е негово по право, за да оцелее. Ако обяви, че не е граф Клейборн, щяха ли да му простят греховете? Или щеше да затанцува на вятъра, увиснал на бесилото?
А той предпочиташе да танцува с Катрин.
Изтръгна се от летаргията си. Защо мислеше за Катрин, мечтаеше за Катрин... защо ароматът ù беше толкова силен?
Люк отвори очи и погледна към гърдите си, върху които усещаше известна тежест.
„Катрин. Какво прави тя...“
После си спомни как тя беше пристигнала, как беше разтрила слепоочията му и явно той е заспал дълбоко. Беше ли спал някога толкова добре?
До този сън. Когато се опита да си го спомни, главата му започна да тупти безмилостно, затова той го игнорира. Главоболията не бяха изобщо толкова чести в Лондон, но когато беше в провинциалното си жилище, те се случваха почти ежедневно. Нещо във въздуха там му беше неприятно. Беше почти сигурен в това.
Той обърна леко глава и видя превързаната ръка на Катрин, нацапана с кръв, да почива на възглавницата му, където несъмнено беше паднала, след като Катрин беше потънала в сън. Беше я боляло да разтрива слепоочията му и той трябваше да я накаже за това.
Но беше толкова успокоително да не е сам с болката. Можеше да измисли хиляди причини защо тя не трябва да е там. Най-лошата от които беше, че тя го изкушаваше така, както не беше изкушаван от много време.
Защото беше живял твърде дълго време без жена. Така си каза. Искаше да повярва, че е така. Както старият джентълмен беше искал да вярва, че Люк наистина е неговият внук, така и Люк искаше да повярва, че това, което започва да изпитва към Катрин, е само похот, че става въпрос само за потребностите на тялото му, че тя предизвиква желанията на плътта му и нищо повече.
Защото един мъж не може да обича две жени. А сърцето му принадлежеше на Франи. Винаги беше принадлежало на нея. Катрин беше просто... смела, силна, решителна. Вбесяваща.
Докато мислеше колко досадна е тя и как никога не би се подчинила на волята на един мъж, той пое няколко разхлабени кичура между палеца и показалеца си, галейки ги нежно и започна да си представя как освобождава цялата ù коса и как копринената мекота пада по гърдите му. Как би искал да зарови лице в нея. Как би искал да усети нещо повече от мекотата на косата ù. Как би искал да почувства кадифето на кожата ù. Как би искал да се потопи дълбоко в нея, обграден от топлината ù, от аромата ù и от мекотата ù.
Стонът на желанието дойде неканен.
Очите ù трепнаха и се отвориха, и тя му се усмихна, невинна за мъчението, което бушуваше в тялото му.
– Как е главата ви? – попита тя, сякаш да се буди в спалнята на мъж беше толкова естествено, колкото да отпива чай на закуска.
– Много по-добре.
– Добре.
Тя се изправи и той осъзна с тревога, че възвишението в средата на леглото му ще го издаде и че е невъзможно тя да пропусне неговата реакция. Всяка друга неомъжена жена можеше да не знае какво означава това, но не беше ли казала Катрин на Джак, че фантазира за мъже? И ако фантазира, тогава знае...
Той обгърна с длан бузата ù, за да не ù позволи да обърне лице в посоката, която несъмнено би причинила неудобство и на двамата.