Кой би могъл да го обвини, че е прибегнал към измама, за да си осигури по-добър живот?
Тя искаше да го държи близо, да го погали и да отнеме всички лоши спомени, които сигурно го преследваха. Нищо чудно, че имаше изтощителни главоболия. Кой не би имал при ужасяващите спомени, с които несъмнено живееше той?
И дали тя не добавяше още проблеми към бремето му, като искаше от него да убие вместо нея? Когато отдадеше последната част от душата си, щеше ли да предаде и последната част от човечността си?
Тя не беше очаквала той да е мил. Не беше очаквала да е нежен.
Ако преди време някой я беше попитал кой е най-лошият избор за съпруг в цяла Англия, кой би бил жена си и тероризирал децата си, кой егоистично би се грижил само за своите собствени желания, кой би поставял себе си на първо място пред всички останали, тя щеше да каже Клейборн без колебание. Беше дошла при него, защото беше вярвала, че е по-лош от Евъндейл, а човек не отиваше да моли ангел да унищожи дявола. Човек молеше друг дявол.
Но той изобщо не беше такъв, какъвто си го беше представяла.
Боже мой, та той дори не се беше възползвал от нея, докато беше в леглото му, и това джентълменско поведение, за неин безкраен срам, я беше разочаровало.
Вратата на спалнята му се отвори и той излезе. Облечен. Напълно облечен.
– Чувствам се като глупачка – каза тя. – Наистина няма причина да ме придружавате до дома. Ако просто осигурите карета...
– Не съм сигурен, че след срещата ни с онези главорези и опасенията ви, че може би сте следена, да ви оставя в карета, без да се уверя, че сте се прибрали безопасно у дома.
Преди тя да може да изрече довода си, стомахът му закъркори и Катрин помисли, че Клейборн се изчервява. Кой би помислил, че граф Дявол толкова лесно би се смутил? Тя би го сметнала за нещо превзето, ако той не беше толкова мъжествен. О, той можеше да бъде застрашителен, когато искаше. Тя нямаше да забрави как я беше накарал да се разтрепери в библиотеката и да се усъмни доколко мъдро е било да отиде да го види. Но можеше да бъде и също толкова нежен.
– Моите извинения – каза той. – Не мога да ям, когато имам главоболие и сега, след като се чувствам по-добре, имам апетит. – Той погледна към часовника в коридора. – Имаме няколко часа преди съмване. Ще се присъедините ли към мен за малка закуска?
Тя възнамеряваше да е благоприлична и да каже не, но се чу как казва:
– Да.
Слава богу, беше достатъчно мъдра, за да не добави, че много би ù харесало. След като икономът изглежда не знаеше коя е, тя мислеше, че ще бъде пощадена от клюките.
За нейна изненада, след като я придружи до кухнята, Клейборн не събуди готвачката. Вместо това настани Катрин на стол край масата за прислугата, намери парчета плат и пое ръката ù в своята.
– Мислех, че ще закусваме – каза тя, докато той развиваше превръзката.
– Ще ядем. – Когато свали бинта, той огледа ръката ù. – Не изглежда много зле. Боли ли?
– Малко, но не е нещо, с което да не мога да живея.
Той вдигна очи към нейните и тя беше поразена от погледа му, сякаш имаше силата да проникне в сърцето ù.
– Снощи ме излъгахте, когато казахте, че не боли.
– Не беше толкова лошо, наистина.
– Било е достатъчно, за да прокърви.
– Ядосан сте, което означава че не сте благодарен, след като се постарах болката ви да отмине.
Устата му трепна леко.
– Предполагам, доводът ви е добре обоснован.
Той започна да увива чиста ивица плат около ръката ù много нежно.
– Сега ще си приличаме – каза тя. И двамата ще имаме белег на ръката. Вашият е от затвора, нали?
– Да.
– Забелязах, че и мистър Доджър има. Вашият е много различен.
– Срамувах се от моя. Опитах се да го изрежа. Но само го направих по-забележим.
Стомахът ù се сви при мисълта, че той сам си е причинил още болки с ножа. Колко ли отчаяно трябва да е искал да се отърве от белега?
– За дълго ли бяхте в затвора?
– Три месеца.
– Какво беше престъплението ви?
Той ù се усмихна наперено.
– Че ме хванаха.
Той се изправи и тя хвана китката му.
– Какво направихте?
– Откраднах сирене. Не е лесно да се тича с калъп сирене. Урокът бе научен: кради по-малки предмети!
Той се обърна и каза:
– Вещ съм в приготвянето на омлет с шунка и сирене. Интересува ли ви?
– Не допусках, че след като кражбата, която е била провал за вас, все още ще харесвате сирене.
– Много го обичам. Защо мислите, че се опитах да открадна?
Тя гледаше как той сваля сакото си, поставя го на един стол и започва да навива ръкавите си.