Тя изпълзя в леглото, прозя се и каза на Джени:
– Събуди ме в два!
Трябваше да вземе поканите. И въпреки че Уини щеше да е ужасена, Катрин беше решена да прати една на Клейборн. Ако не за друго, поне за да го подразни. Той нямаше да дойде на бала, така че какво толкова?
Уини никога нямаше да разбере, а Катрин щеше да получи някакво задоволство.
Преди дори да помисли за реакцията на Клейборн, вече беше заспала. Сякаш бяха минали едва няколко секунди, преди някой нежно да разтърси рамото ù.
– Милейди? Милейди?
Катрин примигна.
– Кое време е?
– Два часът.
Катрин изстена и отхвърли завивките.
– Пристигна пакет – каза Джени. – Оставих го на бюрото ви.
– Пакет?
– Да, милейди. От Лордс.
– От Лордс? – Магазинът предлагаше най-изисканите аксесоари. Но Катрин не беше поръчвала нищо от там наскоро.
Любопитството ù се изостри и тя премина с боси крака през стаята до бюрото си, където огледа продълговатия пакет. Тя го разви, за да разкрие прекрасна кутия за ръкавици, изрисувана ръчно с цветни мотиви. В нея, положен върху издут сатен, лежеше изискан чифт кремави ръкавици от ярешка кожа.
– Нещо нередно ли има, милейди?
Едва тогава Катрин осъзна, че сълзи са изпълнили очите ù. Колко глупаво! Тя рядко плачеше.
– Нямаше ли бележка? – попита тя.
– Не, милейди. Джентълменът, който ги достави, каза просто, че пакетът е за лейди Катрин Мабри.
Разбира се, че нямаше да има бележка, защото ако имаше, тя трябваше да я изгори. Ръкавиците бяха от Клейборн. Ранената ù ръка я болеше, но тя не можа да устои и накара Джени да ù помогне да напъха ръкавицата върху здравата. Пасваше идеално.
Мили боже, искаше ù се да не беше правил това. Беше по-лесно да се занимава с него, когато вярваше, че той е дяволът, и по-трудно сега, когато беше осъзнала, че е мъж, който лесно би спечелил сърцето ù.
* * *
– Изгубил си сръчността си. Тя те е зърнала да я следиш.
Люк беше решил, че трябва да поговори с Джим, преди да вземе Катрин за нощния им ритуал и сега крачеше в неговата квартира. Кога беше станала толкова малка? Едва имаше място да си протегнеш краката. Откакто Катрин беше напуснала леглото му тази сутрин, той се чувстваше като прегладнял звяр, търсещ плячка, без да знае ясно какво точно търси.
Какво му беше станало да я пита дали иска целувка? Повече от година беше пламенно верен на Франи, не беше обръщал и капка внимание на друга жена. Каква лудост го беше обзела сега? Как беше решил да изкушава себе си и Катрин с обещанието за целувка? Беше разочарован. Истински разочарован, когато тя беше поклатила глава. После беше отишъл в Лордс и ù беше купил нови ръкавици като някакъв замаян глупак.
„Не“, смъмри се той. Той просто заменяше чифта, който беше унищожен, когато бяха нападнати. Заменяше този, който сега почиваше в чекмеджето на бюрото в стаята му. Този, който беше задържал и беше изучавал онази сутрин, след като се върна у дома, мислейки колко бързо можеше да свърши животът ù с посичането от едно острие.
Болка прониза главата му. Трябваше да спре да мисли за срещата в уличката. Защо тази среща го тревожеше толкова? Катрин не беше нищо за него, освен средство за постигане на цел.
– Тя не ме е видяла – настоя Джим, изтягайки се в стола си до огъня, сякаш нямаше нищо нередно.
– Цялото тичане наоколо по-рано през седмицата? Направила го е, за да те обърка. Да се увери, че я преследваш.
– Ако е забелязала някой да я следи, не съм бил аз. Видяла е някой друг.
Джим изглеждаше толкова сигурен в себе си. Не че Люк можеше да го вини. Джим беше най-добрият. Толкова добър всъщност, че успяваше да спазва задълженията си в Скотланд Ярд вечерта, докато преследваше Катрин през деня. Просто беше заявил, че се вижда със свидетели на обир.
– Защо някой би я преследвал? – попита Люк.
– Може би е този, който тя иска да бъде убит.
Мисълта, че тя може да е в опасност, стресна Люк.
– Видя ли някой да я следи?
– Не гледах за други. Бях се концентрирал върху нея и върху задачата да не ме забележи.
– Трябва да установим дали е видяла теб.
– Това е страшно добра идея. Нека я попитаме, а? И тя ще разбере, че си накарал да я следят. Мислиш ли, че ще приеме мило тази новина?
– Не съм чак толкова глупав. Трябва да измислим невинна възможност пътищата ви да се пресекат. – Той отиде до прозореца, дръпна леко завесата и се загледа навън.
– След като ме види, е по-вероятно да ме забележи и да стане подозрителна.
– Ако стане така, просто ще кажем, че съм бил разтревожен за безопасността ù и това, че я следиш е ново развитие.