– Няма да позволя Франи да ме види да си тръгвам с някое от момичетата ти.
– Ще я пратя през задния вход. Франи няма да разбере.
– Сигурен ли си, че момичетата ти не говорят?
– Те са много дискретни. Аз настоявам.
Люк помисли, после поклати глава.
– Не. Няма да рискувам да се усъмни в моята привързаност.
– Да не искаш да кажеш, че си бил целомъдрен през всички тези години?
– Разбира се, че не. Но също както и момичетата ти, аз съм изключително дискретен. – Мястото на Доджър не беше единственото, което предлагаше женска компания. Освен това беше по-малко вероятно Франи да чуе за връзките на Люк, ако той ги търсеше другаде. Няколко години дори имаше любовница, но се бяха разделили, когато Люк беше решил, че е време да предложи на Франи да стане негова жена.
– За бога, Франи работи тук. Тя знае, че мъжете имат нужди.
– Няма да позволя да размишлява за моите. Може би ти щеше да ме разбереш, ако имаше любима.
– Предпочитам да купувам жените си. Това предпазва от недоразумения.
А според опита на Люк – и от истинска страст.
– Ще направим ли обичайния облог за утре? – попита Джак.
– На всяка цена.
– Измина повече от година, откакто си постави тази задача. Не изпитвам удоволствие да забогатявам от приятелите си, затова се погрижи за нещата утре, става ли?
– Ако не изпитваш удоволствие, тогава спри да правиш проклетите облози!
– Знаеш, че имам слабост към нещата, в които са замесени облози – усмихна се дяволито. – А рядко мога да те бия на карти.
– Утре. Ще ù предложа утре – каза Люк убедително.
Джак го тупна по рамото.
– Донеси друга петачка за всеки случай!
Люк едва се сдържа да не избие хитрата самодоволна усмивка от лицето на Джак. Но както Франи беше длъжница на Люк, така и Люк имаше дълг към Джак, който никога нямаше да може да изплати.
Люк излезе от сградата и закрачи в мъгливата нощ. Веднага го прониза болка в костите – спомен от твърде многото нощи спане на студено. Сега държеше стаите в жилището си нетърпимо топли, само защото можеше да си го позволи. След като беше прекарал детството си лишен от удобства, сега си позволяваше всички. Беше изградил репутация на ексцентричен и екстравагантен мъж, защото харчеше безразсъдно. Но можеше да си позволи да харчи, колкото му се иска. Партньорството му с Джак го осигуряваше.
Да, инвестирането в пороци се отплащаше щедро.
Когато стигна до каретата си, слугата му, облечен в ливрея, отвори вратата с лек поклон.
– Право вкъщи – каза Люк, докато се качваше вътре.
– Да, милорд.
Вратата се затвори и Люк се облегна на плюшената седалка. Каретата се наклони напред. През прозореца не можеше да се види много от сивата вихреща се мъгла. Не му пукаше за нея, въпреки че тя присъстваше постоянно в сънищата му.
Не че сънуваше често. За да сънува, човек трябва да спи, а Люк рядко спеше задълго. Не беше сигурен, че някой от тях успяваше. Децата на Фейгън. Бяха обвързани от нещата, които бяха правили. Благородниците никога нямаше да могат да разберат, че е възможно някой да е толкова отчаян, че да направи такива неща.
Това беше една от многото причини да не се чувства съвсем удобно на мястото си в света. Скоро след кончината на стария джентълмен, Люк беше посетил един бал, за да заеме публично мястото си като новия граф Клейборн, но над тълпата се беше спуснала тишина още щом името му беше обявено от върха на стълбището. Беше се разходил бавно сред тълпата гости, предизвиквайки всеки да оспори присъствието му. Никой мъж не беше проявил смелост да срещне погледа му.
Една картина се мерна в паметта му. Младата дама не само се беше осмелила да задържи погледа му, но направо го беше предизвикала. Не беше сигурен защо, но мислеше за нея понякога. Тя изобщо не беше като Франи. Застанала там в елегантната си вечерна рокля, с руса коса, всеки кичур от която съвършено подвит на мястото си, тя изглеждаше разглезена. Това беше една от причините, поради които той ненавиждаше идеята, че вече е част от аристокрацията. Тези хора не знаеха нищо за страданието. Те не знаеха нищо за унижението да просиш за късче храна. Не познаваха острата болка от удара на пръчката, когато просията не беше донесла достатъчно монети или кражбата от джобовете не беше увенчана с достатъчно кърпички. Не познаваха страха да бъдеш заловен. Понякога дори децата бяха пращани в затвора, превозвани на огромни кораби до Австралия или до Нова Зеландия, а в редки случаи и бесени.
Каретата спря, вратата се отвори и Люк слезе. Винаги се чувстваше малко гузен, когато пристигаше в лондонското си жилище. Двайсетина семейства можеха да се настанят там удобно. Вместо това там живееха той и две дузини слуги. Разбира се, това щеше да се промени, след като се ожени за Франи. Децата им щяха да тичат из тези коридори скоро след това. Щяха да имат много по-добър живот, отколкото техните родители познаваха.