– И как предлагаш невинно да пресечем пътищата си?
Как, наистина, без да повдигне подозрения?
– Просто ни трябва малка хитрост – каза Люк тихо. – Нещо просто и лесно за уреждане. – Той обмисли възможностите си и играчите на свое разположение. Накрая се обърна към Джим. – Прати вест до Бил! Ще играем карти довечера в задната стая на Доджър.
– Нямам нищо против малко игра, но как това ще постигне целта ти?
– Франи ще доведе Катрин в стаята. Съвсем невинно. Реакцията на Катрин, когато те види, ще ни покаже всичко.
– Какво извинение ще използва Франи, за да я доведе в стая, в която господа играят карти? Ще бъде очевидно, че е нагласено.
Люк отпъди опасенията си.
– Може би Франи ще иска да ми покаже нещо, което е научила. Ще оставим тя да измисли причината. Не се съмнявам, че тя може да подмами Катрин в стаята, без да събужда подозрение.
Всички деца на Фейгън бяха вещи в това да поднесат лесно лъжи, които да приличат на истини. Този талант беше позволил на Клейборн да убеди стария джентълмен, че той е негов внук. Това, което изискваше от Франи тази нощ, не беше толкова сложно, но в известен смисъл Люк се страхуваше, че много повече ще бъде спечелено или изгубено.
* * *
– Знаете ли, че Люк никога не ме е целувал?
Катрин вдигна поглед от листа. Докато Франи съставяше меню, което Клейборн да възложи на готвачката си за вечерята, която те тримата щяха да си устроят в жилището му утре вечер, Катрин използваше времето си, за да изпробва способността си да пише с наранената ръка и просто драскаше. Трудно ù беше да държи инструмент за писане. Как щеше да помогне на Уини да адресира поканите за бала? Но тази грижа остана на заден план, след изявлението на Франи.
Тя усети как бузите ù се сгорещяват и се чудеше дали Франи някак не намекваше, че Клейборн е целувал нея. Дали устните ù вече не носеха белег, толкова видим, колкото този на неговия палец?
Катрин преглътна.
– Защото ви уважава.
– Допускам. Просто винаги ми се е струвало, че ако един мъж е привлечен от вас, трябва да не е способен да устои и би трябвало да го мъмрите и да го карате да се държи прилично.
– Но един джентълмен не целува дама, докато не са сгодени. Може би след като не сте приели предложението му за брак... Не сте, нали?
– Не. Той не ме е питал отново, слава богу! Не съм готова да кажа да. – Франи постави лакът на бюрото и подпря брадичката си. – Толкова лошо се почувствах онази нощ. Той ме изведе навън с каретата си. Беше пълна с цветя. Ужасно романтично.
– Наистина. – Още нещо за Клейборн, което не беше очаквала. – Колко сте щастлива да сте обект на чувствата му.
– Щастлива? – Франи се изпъна. – Работя цяла вечер, после трябва да приемам уроци, докато Люк играе. Чувствата му само добавят към бремето ми.
Отношението ù изненада Катрин. Никога не би смятала чувствата на Клейборн за бреме. За един миг тя не беше сигурна дали Франи го заслужава. Но не беше нейна работа да съди, да решава кого да обича той и кой да го обича.
– Мислех, че той е тук – каза Катрин. Никога не беше питала какво прави той, докато тя показваше на Франи различни неща.
– Тук е, но е през една стая. Играе карти с Джак и другите.
– Другите?
– Приятели. Стари познати. Момчетата, с които израснахме. Ако не трябваше да имам урок, щях да играя с тях. Предпочитам да играя, пред това да взимам уроци.
– Толкова ли е трудно да се състави меню?
– Толкова различни ястия трябва да бъдат сервирани. Как един човек може да ги изяде всичките?
– Порциите са много малки. Знам, че сте нервна, но наистина не е чак толкова лошо.
– Все пак не ми изглежда честно, че ние трябва да работим, докато те играят. А също така не е честно, че вие трябва да ме учите на етикет, докато аз не ви уча на нищо.
Тя я учеше на много повече, отколкото предполагаше. Разказваше ù за Клейборн. Дали я беше целунал, защото изобщо не я уважаваше? А възможно ли беше да е – както Франи беше предположила, – защото той просто не може да устои, защото е привлечен от нея? Не, трябва да беше първото. Той никога не беше оставял съмнение, че сърцето му принадлежи на Франи. Причините да я целуне бяха или да я обърка, или да я дразни, или да ù отвлича вниманието. Не бяха резултат от страст, въпреки че определено изглеждаше, че бяха.
– Няма нужда да ме учите на нищо – каза Катрин. – Уговорката ми е с Клейборн и аз съм напълно доволна от нея.
– Но няма ли да е забавно, да изиграем малък номер на Люк?
Катрин не смяташе, че той е от типа, който се радва на лудории за негова сметка. Но все пак беше заинтригувана от идеята.
– Какъв номер?
Франи отвори чекмедже, извади колода карти и ги постави на бюрото между тях. После се усмихна доста наперено – първата истински уверена усмивка, която Катрин беше получила от нея, сякаш най-после се чувстваше в стихията си. Катрин осъзна, че усмивката я преобразява и за първи път помисли, че може да види какво у тази жена бе привлякло Клейборн.