– Искате ли да ви науча как да победите един мъж в собствената му игра?
* * *
Люк хвърли бегло поглед на часовника си, който беше наследил от стария джентълмен, после го пъхна обратно в джоба на жилетката. Наближаваше времето да отведе Катрин у дома. Защо Франи не я беше довела?
– Пас ли си? – попита Джак.
Люк погледна картите си, а после към вратата.
– Те вече трябваше да са тук.
– Като познавам упоритостта на лейди Катрин, очаквам за Франи да е по-трудно да я подмами тук, отколкото е очаквала.
Люк изгледа свирепо Джак.
– Какво знаеш ти за упоритостта на Катрин?
– Срещал съм я. Достатъчно е.
– Мисля, че тя е много приятна – каза Бил.
По пътя насам, Джим беше обяснил на Бил точно коя е Катрин и каква е уговорката на Люк с нея.
– Скучна е, това е – каза Джим.
– Не е скучна. Колко пъти трябва да ти казвам? Кълна се в Бога, не съм убеден, че следиш точната жена – каза Люк.
– Тя пазарува. – Джим хвърли бърз поглед към приятелите си. – Пазарува. Ходи на гости. Къде е вълнението в това, питам ви? Единственото интересно нещо, което прави, е да се среща с теб в полунощ.
– Вследствие на което да накълцат ръката ù на панделки – каза Бил тихо.
Резултат, за който Люк продължаваше да се чувства виновен. След като се бяха настанили в каретата тази вечер, тя му беше благодарила за ръкавиците. Каза му, че не са били необходими. Беше го накарала да се чувства глупаво, задето беше изпитал удоволствие да ги купи за нея.
– Ще оздравее – каза Люк грубо.
– Ще ù остане грозен белег – каза Бил.
За да добави и това към вината му.
– Тя не трябваше да излиза от каретата, преди всичко.
– Не ми изглежда като жена, която се подчинява – измърмори Джак.
– Мислиш, че я познаваш добре, но не знаеш нищо за нея.
Джак се наведе напред, поставяйки лакти на масата и заби суров поглед в Люк.
– Осветли ме!
Какво можеше да каже Люк? Че е дръзка, смела, мила, грижовна... че ароматът ù все още се носи в спалнята му. Не беше сигурен, че ще може да спи там. Щеше да се буди и да я търси. Как беше успяла да си проправи път до всяко кътче от живота му?
Преди да си даде разумен отговор, вратата се отвори. „Слава богу!“ Люк се беше настанил така, че да гледа към вратата. Така можеше да вижда лицето и изражението ù, когато тя оглеждаше обстановката. И четиримата господа се изправиха.
– Господа – каза мило Франи, – лейди Катрин ми даде разрешение за кратка почивка от уроците ми и реших, че можем да се отбием и да ви поздравим.
Това ли беше? Това ли беше най-доброто, което беше успяла да съчини? Изпипаната хитрост?
Тогава Катрин се усмихна сърдечно.
– Доктор Грейвс, не знаех, че сте тук. Чудесно е да ви видя отново.
Тя протегна ръка и той я пое нежно, поставяйки целувка на върха на пръстите ù. Люк не разбираше реакцията си. Тялото му се стегна и той искаше да забие юмрук в лицето на Бил. Искаше да дръпне Катрин настрани от мъжа, който сега обръщаше бинтованата ù ръка и преглеждаше покритата ù длан.
– Как е? – попита той.
– Малко е болезнено и ми е адски трудно да пиша, но освен това не се оплаквам.
Тя удостои с вниманието си Джак, който стоеше отляво на Люк.
– Мистър Доджър!
– Лейди Катрин!
– Не искам да съм досадна, но мислех, че хазартът е извън закона.
– Не и в частните клубове. А това, милейди, е съвсем частен клуб. Затворен, всъщност.
– Печелите ли?
– Аз винаги печеля.
– Мислех, че тази чест се пада на Клейборн.
Сърцето на Люк прескочи.
– Защо мислите така?
– Може би просто имам вяра в способността ви да успявате.
Подиграваше ли му се? Щеше ли да е по-лошо, ако не се подиграваше? Ако наистина имаше вяра в него? Някога някой друг от аристокрацията, освен стария джентълмен, беше ли смятал, че Люк заслужава да вярват в него?
Той прочисти гърлото си и я огледа отблизо.
– Не вярвам да познавате мистър Суиндлър.
Джим стоеше вдясно от Люк, извън зрителното му поле, но Люк го познаваше достатъчно добре, за да знае, че няма да издаде нищо с изражението си.
– Удоволствие е да се запозная с вас, сър – Катрин не направи нищо друго, освен да се усмихне приятно.
– Удоволствието е изцяло мое, милейди.
Веждите ù се свиха. „Ето! – помисли Люк. – Тя го позна!“
– Предполагам, че името ви е доста злополучно6, обаче. Нали? Или може би не.