Джим се засмя.
– Когато бях млад и търсех име, изглеждаше подходящо. Докато съзрявах, осъзнах глупостта на моята младост.
– Вие също сте едно от децата на Фейгън.
Той леко наклони глава.
– Да.
– Няма да използвам избора ви на име срещу вас. Очаквам, ако сме честни, да открием, че всички сме били глупави в един или друг момент.
– Много сте мила.
Какво, по дяволите, правеше тя? Очароваше ги. Всичките. Сякаш бяха равни, сякаш имаха нещо общо. И тримата му приятели я гледаха като замаяни глупаци.
Погледът ù се стрелна по масата.
– Какво имате тук? Каква игра играете?
– Браг7 – каза Люк.
– О? – тя го погледна с интерес и с усмивка на червените устни, чийто вкус той познаваше толкова добре и повдигна вежда. – Как се играе? Този с най-добрите карти заявява постижението си ли?
Той се намръщи и изръмжа, напълно загубил търпение.
– Играчът залага на изхода. Господинът с най-добри карти печели или блъфира другите да вярват, че има най-добрите карти.
– Ами ако една дама има най-добрите карти?
Малката пакостница! С вирнатата брадичка и огън в очите, тя го предизвикваше да ù позволи да играе.
– Тогава дамата би спечелила. Но никога не съм чувал това да се е случвало. Франи е опитвала няколко пъти, но никога не е имала успех.
– Значи е игра за джентълмени?
– Именно.
Тя му се усмихна мило.
– Може ли да опитам?
– Имате ли представа как да играете?
– Слаба. Все пак имам брат, а той е известен играч.
– Значи сте играли преди?
– Гледала съм – тя му се усмихна дяволито. – Преди малко ви дразнех, знам какво е браг. Мога ли да играя?
– На всяка цена. Джак, дай ù твоя стол!
– Няма да пропусна тази игра – каза Джак ухилен. Той предложи стола си на Катрин, преди да вземе друг за себе си и да го донесе до масата.
– Ти искаш ли да играеш, Франи? – попита Люк.
– Не. Както мило посочи, нямам умения, когато става дума за карти.
Проклятие! Беше ли наранил чувствата ù?
– Нямах намерение да те обидя – каза той.
– Не си ме обидил. Но ще дам на лейди Катрин двеста лири.
Люк присви очи. Тук ставаше нещо.
– Какво учехте тази вечер?
– Как да определим менюто за вечеря. Доста скучно, всъщност. – Франи издърпа стол и седна между Джак и Катрин, малко по-назад от Катрин. – Но с радост ще гледам. Може би ще науча нещо.
– Ще научиш как да загубиш двеста лири много бързо – каза Джим.
Франи просто го дари с пакостлива усмивка.
Люк събра картите и започна да ги разбърква.
– Аз ще раздавам. Минималният залог е пет лири, максималният – двайсет и пет.
Той изчака, докато Джак плъзна чиповете пред Катрин.
– Всеки от тези струва пет лири. А първото, което правим, е да влезем. – Той хвърли един чип в центъра на масата. Катрин го последва. Всички останали хвърлиха чиповете си.
– Играта е от пет карти – каза Люк. – Правилата са следните: Никога не показвате картите си на никого, дори на Франи. Никога не казвате нищо за ръката си. И никога не се отказвате от реда си.
– О, няма да се отказвам изобщо. Няма да имам възможност да спечеля, ако се откажа. – Тя се наведе към масата, огледа се наоколо и прошепна: – Брат ми се отказваше толкова лесно. Другите господа му взимаха парите. Не мисля, че разбираше стратегията.
Люк срещна погледа на Джак и разбра, че и той мисли същото. Това щеше да е като да пребъркват джобовете на старец. Твърде, твърде лесно.
Тя вдигна картите си и ги огледа. Веждите ù се свиха. Тя се намръщи. После остави картите в скута си.
– Трябва да ги държите на масата – каза ù Люк.
Тя се засмя и ги постави на масата.
– О, мислите, че мамя?
– Не, но такива са правилата.
Тя кимна.
– Много добре. Аз залагам първа?
Люк кимна.
Загризала устна, тя огледа всяка ръка карти, въпреки че не можеше да разбере какви са.
– Ще заложа пет – тя хвърли чипа си в центъра.
– Десет – каза Джак.
– О, Джак – нахока го Франи, пляскайки ръката му. – Не взимай всичките ù пари на първото раздаване!
– Стига, Франи, винаги е по-весело, когато е заложено повече.
– Вероятно ще съжалявам – каза Бил, – но се отказвам.
– Отговарям на залога – каза Джим и хвърли два чипа.
– Не трябва ли да са петнайсет? – попита Катрин.
– Не. Отговаряте само на последния залог – Люк отговори с десет. Сега вие отговаряте с десет.
– Или мога да заложа повече?
– Можете, но...
– Залагам двайсет.
– Двайсет и пет – каза Джак.
Катрин го погледна и се усмихна.
– Сигурно имате много добра ръка.
Джак се ухили. Люк познаваше тази усмивка. Мерзавецът нямаше нищо.
Джим поклати глава и хвърли картите си.