– Харесвам го. От всичките ви приятели той изглежда най-изискан.
– Не харесвате ли Джак?
– Не особено, не.
– Защо?
– Не съм съвсем сигурна. Аз... – тя поклати глава. – Не му вярвам напълно.
– А Джим?
– Джим?
– Суиндлър.
– А, да. Този с несполучливото име. Наистина не си създадох никакво впечатление за него. Той по-скоро сякаш се сливаше с обстановката.
– Добър е в това.
– С какво се занимава?
– Инспектор е в Скотланд Ярд.
– Значи всички са уважавани, освен мистър Доджър.
– Не Джак кара хората да грешат.
– Но много ги улеснява да го правят.
– Спестете лекциите си за някой, който иска да ги слуша, Катрин.
– Нямах намерение да ви поучавам за злото от пиенето, хазарта и разврата...
– Надявам се. Това би ви направило лицемерка, след като играхте хазарт тази нощ. И пихте уиски... остава само един грях. Отдавали ли сте се на някого?
– Това, милорд, не е ваша работа.
Той се усмихна и изглеждаше прекалено доволен от отговора ù.
– Не трябваше ли да сме стигнали досега? – попита тя.
– Накарах кочияша да кара по обиколен път. Ще минаваме по различни улици всяка нощ. Така ще намалим възможността да попаднем на засада, ако нападението преди е било планирано. Възможно е да е било случайно. Просто няколко момчета, които търсят бърза печалба.
Тя се надяваше това да е било всичко и никога да не се случи отново.
– За вечерята утре. Ще поканите ли доктор Грейвс?
– Ако това е, което искате.
– Да. И Франи ще ви даде менюто. Мога да пристигна...
– Ще изпратя каретата си. По кое време искате да бъде сервирана вечерята?
– Бих искала да е в осем, но по това време на вечерта може да е по-трудно да остана незабелязана. Наистина мисля, че би било по-добре, ако пристигна сама.
– А мъжът, който ви следеше?
Яростта в гласа му я изненада. Очевидно и той се изненада, защото погледна към прозореца, сякаш можеше да види нещо през завесата. Тя го наблюдаваше, докато той се опитваше да възвърне контрола върху емоциите си. Осъзна, че той е ядосан не на нея, а заради нея. Искаше да я защитава, но това не беше част от сделката им.
– Ще бъда внимателна – увери го тя. – Измъквала съм му се преди. Ще го направя отново.
Той погледна отново към нея.
– Тревожите ме, Катрин. Изглежда мислите, че сте непобедима.
– Напълно съм наясно, че не съм. Но няма да прекарам живота си, треперейки от страх. Това изобщо няма да е живот.
Той отново я изучаваше, сякаш тя беше разкрила нещо значително.
Каретата спря. Той духна пламъка в лампата. Вратата се отвори и те минаха през обичайния си ритуал. Тя му пожела лека нощ при портата.
Само че този път, когато затвори вратата след себе си, ù се струваше по-трудно да го остави.
Глава 13
– Какво е станало с ръката ти? – попита Уини.
– Какво е станало с брадичката ти? – отговори Катрин.
Бяха в библиотеката в жилището на Уини, където планираха да адресират поканите за бала. Но за Катрин все още беше трудно да държи перо и вече не беше в настроение да обсъжда плановете за бала.
Уини разтри брадичка.
– Ударих се във вратата.
– О, Уини, колко глупава мислиш, че съм? Къде още си наранена?
Уини стисна очи.
– Никъде другаде. Зашлеви ме, защото не исках да изпълня съпружеските си задължения.
– Зашлевил те е? По вероятно те е ударил с юмрук. Това ли е представата му как най-добре да те подмами в леглото си?
– Моля те, не казвай нищо повече! Ще ми мине до бала. Ако не, ти си единствената, която няма да повярва, че съм се ударила във врата. Всички други смятат, че съм непохватна.
Защото твърде често беше обвинявала всяка видима синина с малки злополуки, които са се случили.
– Ненавиждам Евъндейл! – измърмори Катрин.
– Казвала си ми в много случаи, но той ми е съпруг и аз трябва да го уважавам. Кажи ми за ръката си!
– Срязах се на парче стъкло. Беше злополука.
– Изглежда аз трябва да надпиша всички покани.
– Съжалявам, но да, мисля, че ще се наложи.
– Не възразявам. Това е задача, на която се наслаждавам. Предполагам, че ако бях обикновен човек, щях да се опитам да си намеря работа, свързана с адресиране на неща за хората.
– Винаги си имала толкова красив почерк.
Уини се изчерви.
– Благодаря ти. И аз така мисля.
– Бих искала да взема една ненадписана покана и плик за дневника ми.
Катрин се разтревожи, че успя толкова лесно да излъже доверената си приятелка за ранената си ръка и за причината да иска поканата. Тя обаче нямаше да бъде за дневника ù. С малко късмет щеше да стигне до дома на Клейборн.