* * *
Цялото това време, което прекарваше, обсебен от Катрин, беше лудост.
Дори след като знаеше, че Джим я наблюдава по-внимателно и би направил всичко, за да открие кой я следи, Люк крачеше в задната си градина, докато чакаше пристигането ù, беше напрегнат и с изопнати нерви. Бил щеше да докара Франи с каретата си. Щяха да пътуват през някои от най-лошите части на Лондон и все пак Люк изобщо не беше разтревожен.
Но мисълта за Катрин, която пътуваше от една скъпа част на Лондон до друга, го караше да настръхне. Убеждаваше се, че е, защото Франи е израснала на улицата и може да се грижи за себе си, докато Катрин би се хвърлила на пътя на опасността, без да помисли. Той трябваше да я научи да се защитава. Трябваше да ù купи шпага в бастунче. Или може би пистолет.
Трябваше да я подмами да му каже това, което трябваше да знае. Трябваше да я попита защо иска някой да бъде убит и кого иска да убие. Тази игра на котка и мишка поставяше всички в опасност.
Люк чу резето на портата да се отваря и вече беше там. Сграбчи ръката на Катрин и я издърпа вътре.
– О! – ахна тя. – Какво има?
– Нищо. Аз... Имахте ли проблеми?
Дори в сенките, без друго осветление, освен фенерите в градината му, той можеше да види развеселената ù усмивка.
– Тревожили сте се.
– Естествено, безпокоях се. Може би, ако бяхте по-открита относно причината, заради която искате да убия някого...
– Готов ли сте да извършите деянието?
Да извърши деянието? И как би го гледала тя тогава? Франи никога нямаше да разбере, но Катрин... Катрин щеше да знае най-лошото, на което е способен той – да отнеме живот, за да се сдобие със съпруга.
Какво го беше прихванало да се съгласи на тази сделка?
Иронично, но той щеше да остане верен на думата си. Въпреки че искаше да задържи остатъка от душата си да не отиде в ада.
– Не съм убеден, че Франи е научила нещо.
– Значи тази вечер ще бъде показателна, нали? – Катрин тръгна към къщата. – Гостите ви пристигнаха ли вече?
– Не зная. Бях тук навън.
– Що за домакин сте?
– Те са приятели. Няма нужда да ги посрещам в дома ми. Те знаят, че са добре дошли.
– Тази вечер важно е представянето.
Когато Катрин влезе в къщата и свали наметалото си, за да го подаде на иконома, Люк не можеше да отрече, че тя се представяше много добре. Носеше наситено синя рокля, отворена на раменете, която разкриваше заоблените ù гърди.
– Доктор Грейвс и мис Дарлинг току-що пристигнаха, милорд. Поканих ги в гостната.
Люк придружи Катрин до гостната. Беше инструктирал Фицсимънс, че трябва да избягват използването на библиотеката тази вечер. Люк щеше да се разсейва с твърде много спомени за Катрин точно в тази стая. Хрумна му, че може да изпита същия проблем, когато отведе Франи в спалнята си за първи път. Че би се будил с мисълта да намери Катрин в леглото си. Не, това нямаше да се случи.
– А, ето ви – каза Бил.
Люк забеляза, че Катрин сякаш светна, когато го видя. Точно както вниманието на Бил към нея го беше ядосало предишната нощ, така и нейното към доктора ядоса Люк сега.
– Изглеждате прекрасно тази вечер – каза Бил, поемайки ръката ù в своята и целувайки я.
– Каза ли на Франи, че изглежда прекрасно? – попита Люк.
Бил изглеждаше стреснат – несъмнено от язвителния тон на Люк, но се възстанови бързо.
– Да, всъщност ù казах. Да не се дразниш от това, че намирам дамите в живота ти за прекрасни?
– Не, изобщо. Просто исках да съм сигурен, че Франи не се чувства пренебрегната. – Още докато го казваше, той осъзна, че е единственият, който я пренебрегва. Обърна се към нея: – Мина време, откакто беше тук за последен път.
– Да, но всичко изглежда същото.
Франи носеше тъмносиня рокля, закопчана до врата. Изглеждаше като нещо, с което би отишла на работа, а не на вечеря.
– Боя се, че като домакиня не знам какво да правя – каза тя.
– Как може да не знаеш? Минаха седмици – каза Люк.
– Не точно – отвърна Франи. – Не повече от две.
Люк се завъртя към Катрин, която отскочи назад, сякаш за да избегне удар. Можеше само да си представи какво е показвало лицето му.
– Какво правите всяка нощ? Казахте, че тя учи.
– И тя учи, но също така казах, че един игрален дом не е най-добрата среда да научи всичко, което е необходимо.
– Имам идея – каза Франи. – Защо не се престорим, за тази вечер, че лейди Катрин и Люк са женени? Бил и аз ще сме гости и тогава можете да ми покажете какво да правя. Уча много по-добре с примери.
– Искам да видя какво знаеш ти – каза Люк.
– Казах ти. Трябва да се науча как да съм домакиня на вечеря.
– Но, Франи, ние обсъждахме... – започна Катрин.