– Зная, но не мога да запомня всичко. Моля ви, просто ми покажете!
– Моля ви, направете нещо, за да продължим – каза Бил, – защото умирам от глад.
– Много добре – каза Катрин, вдигайки ръце, сякаш се предаваше. – Няма да се преструваме, че сме женени, но аз ще бъда домакинята. Първо трябва да проверим подготовката на вечерята.
– Чудесно. Да вървим в кухнята!
Франи хвана ръката на Катрин. Двете излязоха от стаята и Люк закрачи към страничната маса, където си наля щедро количество уиски и го обърна на една глътка, преди да налее друго за себе си и едно за Бил.
– Изглеждаш не на себе си – каза Бил, заставайки до него.
– Предполага се да се държа като проклет граф тази вечер. Не мислиш ли, че тя ще съди моето поведение толкова отблизо, колкото и това на Франи?
– Какво те интересува нейното мнение?
Люк отпи още една глътка уиски.
– Искаш да я впечатлиш? – попита Бил.
– Не, разбира се.
– Просто бъди истински! Старият джентълмен те научи.
Люк се страхуваше, че когато опре до това, ще предаде стария джентълмен.
– Понякога мисля, че щях да съм много по-щастлив да се върна в света на Франи, отколкото да я карам тя да дойде в моя. Ами ако успея само да направя и двама ни нещастни?
– Ти я обичаш, откакто те познавам. Всичко, което си правил, е за да ù осигуриш щастие. Не виждам как можеш да я направиш нещастна.
На Люк му се искаше да е също толкова сигурен.
* * *
– Нервна ли сте за тази вечер? – попита Катрин, когато тръгнаха с Франи по коридора към кухнята. Все още се опитваше да разбере странната реакция на Франи и странното ù предложение.
– Малко. Напомня ми на времето, когато живеехме с Фейгън и трябваше да се науча да измъквам кърпички или монети от джоб, без да бъда забелязана. Но не допускам, че ще зазвъни камбанка, за да извести грешките ми на всички.
– Не разбирам – каза Катрин. – Каква камбанка?
Франи се усмихна и спря.
– Фейгън окачваше палтата на въже с камбанки. Трябваше да бъркаме внимателно в джоба на палтото, така че да не раздвижваме камбанката. Ако тя зазвънеше, усещахме ужилването на пръчката на Фейгън по кокалчетата. – Тя се изчерви. – Е, аз никога не го усетих. Люк винаги слагаше ръка върху моята, за да поеме удара. Странно, но това ме караше да уча по-усилено, защото мразех да гледам как той страда.
– Изглежда двамата винаги сте били близки.
Франи кимна.
– Първата нощ, когато Джак го доведе при нас... Не мога да го обясня, но в него имаше нещо различно. Той очакваше да правим разни неща за него, но Фейгън бързо изби това от главата му.
– Смятате ли, че е възможно, той да е законният граф Клейборн?
– Разбира се, че е. Старият джентълмен му зададе въпроси и той знаеше отговорите. Знам, че понякога се съмнява и не го разбирам. Той знаеше отговорите.
„Не – помисли Катрин, – той някак е успял да даде правилните отговори, въпреки че не ги е знаел.“ Наистина ли беше толкова добър в заблудата? После ù хрумна доста странна мисъл и по гръбнака ù премина тръпка. Ами ако Клейборн не беше заблудил предишния граф? Ако беше заблудил себе си?
* * *
Вечерята беше абсолютна катастрофа.
Половин час след началото ù, бяха приключили с рибата и чакаха да им бъде сервирано телешкото, когато търпението на Катрин се изчерпа. Беше се опитвала да започне разговори за времето, за театъра и за парка. Отговорите на Франи и на Клейборн бяха сбити, сякаш нито един от двамата нямаше представа как да продължи разговора с нещо интересно. Доктор Грейвс беше направил вял опит, но изглежда животът му не беше нищо повече от грижа за болните и имаше опасност да бъдат въвлечени в обикновен разговор. Клейборн пиеше вино, сякаш то беше основното ястие. Присвиваше очи всеки път, щом доктор Грейвс отвореше уста, а Катрин не се съмняваше, че докторът е наясно с язвителните погледи и вероятно е объркан от тях, както и тя.
Клейборн очевидно не беше щастлив. Но пък и тя не беше. Тя искаше той да види, че Франи се учи, защото Катрин вече отчаяно се нуждаеше той да се погрижи за проблема с Евъндейл. Но Франи не съдействаше. Държеше се така, сякаш не знаеше нищо. А проклетият лакът на Клейборн беше на масата. Изглеждаше така, сякаш ще се изплъзне от стола си.
– Ние сме домакини на светска вечеря. Човек не се изляга по време на светска вечеря – му каза Катрин накрая.
Той отпи още вино.
– Франи се нуждае от уроци, не аз.
– Това едва ли е видно от поведението ви в момента. Или ще го правим както трябва, или изобщо няма да го правим.
– Гласувам изобщо да не го правим. Отегчен съм от това усилие. Сигурен съм, че Франи е схванала същината на нещата.