Катрин си беше направила труда да се облече подходящо за случая. Заради тези хора беше отменила вечерното четене на баща си, който беше по-слаб и по-блед отвсякога. Беше прекарала следобеда да уверява Уини, че Евъндейл няма да я убие. Беше се срещнала с предприемача на баща си, за да открие, че някои от инвестициите, които той беше препоръчал, нямаше да се изплатят толкова добре, колкото се беше надявал. Нямаше да се изплатят изобщо. Не беше чула и една дума от брат си от доста време и когато той най-после се върнеше в Англия, щеше да открие, че вече не притежава източник на доходи и че именията са в упадък, заради рискованите сделки, които тя беше одобрила.
А Клейборн беше отегчен! Той имаше късмета, че ги разделяше цялата дължина на масата, иначе тя щеше да се пресегне и да избие скуката от лицето му. Но след като не можеше да го достигне физически, тя го нападна словесно.
– Изглежда не разбирате аристокрацията. Вярвате ли, че всичко, което правим, е за наше удоволствие? Мога да ви уверя, сър, че не е. Правим го, защото се изисква. Правим го, защото е задължение. Правим го, защото се очаква от нас. Много по-трудно е, да се правят неща, защото са правилни, защото са подходящи и се изискват. Животът би бил много по-лесен за всички ни, ако можехме да правим нещата от немай къде, както ни изнася. Самият факт, че разбираме отговорността и се придържаме към нея, ни издига над обикновения човек. Вече започва да ми омръзва да ми се присмивате. Смятате ли, че за мен е лесно в тези късни часове? Вероятно вие можете да се излежавате цяла сутрин, но не и аз. Аз трябва да се грижа за домакинството.
Внезапно осъзна, че сълзи се стичат по бузите ù.
– Катрин? – Клейборн вече не се излягаше. Той се изправи от стола си.
– О, простете ми! Това... Това изобщо не беше любезно. Моля да ме извините! Нуждая се от минутка. – Тя се изправи и излезе от стаята.
Люк гледаше след нея. Беше се държал нахално и грубо. Беше разстроен, че Франи не се старае повече. Беше ядосан на Катрин, че има навика да докосва горната си устна с върха на езика – едно бързо докосване, едва забележимо, което не оставаше скрито от неговия поглед – след всяко отпиване от виното, сякаш искаше да събере и последната капка. Беше ядосан на Бил, че се усмихва на Катрин, че се преструва на заинтересуван от количеството дъжд, което е паднало в Лондон това лято. Беше бесен на себе си, защото му се искаше той да изпие виното от устните на Катрин сам. Беше бесен, защото се интересуваше от Катрин, защото забелязваше толкова много неща у нея. Например начина, по който светлината се отразяваше в косата ù, разкривайки, че не е цялата в един и същи оттенък на русото. Някои кичури бяха по-светли от други. Той си каза, че интересът му към Катрин е само защото не я познава добре, докато за Франи знаеше всичко. Бяха израснали заедно. Не беше останало много, което да не знаят един за друг. Но Катрин беше напълно друг случай.
Той погледна Бил и Франи.
– Трябва да проверя как е.
– Разбира се – каза Франи, – трябваше да го направиш преди повече от минута, всъщност.
Той излезе от стаята и погледна в гостната. Не беше там. Обзе го страх. Ами ако си беше тръгнала? Ако беше навън и ходеше по улиците сама? Ако беше налетяла на беда?
Той влезе в библиотеката и я откри да стои до прозореца и да гледа към градината, както през онази първа нощ. Само че този път тя не подскочи от изненада при влизането му. Когато се обърна към него, той видя гняв и разочарование в очите ù. Тя не му остави време да каже и дума, преди да продължи тирадата си.
– Казвате, че сте готов да направите всичко, което е необходимо, за да имате Франи за съпруга, но не виждам да правите това, което се изисква. Виждам да правите само това, което ви изнася и го наричате достатъчно, за да постигнете това, което искате. Докато аз трябва...
Той притисна устата ù в страстна целувка, преди дори да го обмисли. Можеше да си казва, че е отегчен от вечерята, отегчен от разговора, но истината беше, че се побъркваше да гледа как тя отпива от виното, да се втренчва в стройната ù шия и рамене, да вижда как се усмихва на Бил, когато Люк искаше да се усмихва на него.
Когато плъзна език между устните ù, той знаеше, че е грешно, но я искаше. Искаше я по начин, по който никога не беше желал Франи. Искаше Катрин страстно, искаше я нежно. Никога не беше мислил да заведе Франи в леглото си. Мислеше да се ожени за нея, да я има като съпруга, но никога не си беше представял как ще я обладае. Когато мислеше за Катрин, той виждаше като на калейдоскоп страстно притиснатите им голи тела.
Тази вечер той усещаше страстта да се надига в него, усети я и в нея, когато тя се изправи на пръсти, обви ръце около врата му и вплете пръстите си в косата му. Устните ù гризнаха долната му устна, дръпнаха...