Той изстена и помисли за най-близкото канапе...
Тя го изблъска и се отдръпна в сенките на завесите.
– Боже мой! – каза задъхано тя. – Годеницата ви е в края на коридора...
– Тя още не ми е годеница и се съмнявам, че някога ще бъде. Мислите ли, че ако ù предложа тази вечер, тя ще каже да? Убедихте ли я, че може да се справи да бъде графиня? Тя дори не иска да бъде домакиня на една скапана вечеря!
Той се завъртя. Не искаше да види, че я е уплашил. Че е уплашил Катрин, която се беше изправила срещу главорез с нож.
Той зарови пръсти в косата си.
– Моите извинения! Поведението ми беше противно. Не знам какво ми става. Няма да се повтори.
Той чу несигурна стъпка, после още една. Усети докосването на ръката ù върху рамото си и се стегна. Искаше да се обърне и отново да я прегърне.
– Франи ми каза, че никога не сте я целувал.
– Не мисля за нея по този начин.
– Не мислите за това да я целувате?
– Тя не е плътско същество.
– Вие сте.
Той се отдръпна от нея, преди да ù докаже, че е права.
– Да. Е, напълно способен съм да се въздържам, когато ситуацията го изисква.
– А аз не изисквам въздържане?
Той се обърна към нея.
– Искам да се оженя за Франи, но мисля за вас ден и нощ. Седя на скапаната маса за вечеря и се чудя какъв е вкусът ви с вино върху езика ви. А когато изляхте яда си върху мен, само ви пожелах още повече. Но това е само похот, Катрин. Само физическо привличане. Аз съм с вас всяка нощ. Логично е тялото ми да реагира на близостта ви. Започвам да свиквам с вас.
– Правите ли някога нещо с Франи? – попита тя.
Промяната на темата изглеждаше рязка и странна, но той беше благодарен да отклони вниманието си от мисълта, че се е държал лошо.
– Какво имате предвид?
– Водите ли я понякога на театър или в парка, или на лодките? Познавате ли я извън дома на Доджър?
– Ами да, разбира се.
– Какво сте правили заедно?
– Когато бяхме деца...
– Не когато сте били деца. Наскоро. Откакто сте възрастни.
Той обмисли въпроса ù. Изглежда всичко винаги включваше Доджър. А преди това Фейгън.
– Не мога да си спомня последния път, когато сме правили нещо.
– Трябва да правите нещо заедно, не мислите ли?
Беше срамно да си признае, че никога не е правил нищо с дама, което да не е съмнително.
– Какво предлагате?
– Били ли сте на Голямото изложение8?
Той не можеше да приеме, че Катрин му говори с ентусиазъм за излизане с Франи, сякаш никога не я беше целувал. Осъзна, че тя издига стена. Все пак тя беше дъщеря на херцог, жена с благородна кръв. А и двамата знаеха, че няма нищо благородно в него.
Франи беше жената, за която щеше да се ожени. Трябваше да се съсредоточи да я спечели.
– Не съм бил – отговори.
– Нито пък аз. Казват, че кралица Виктория е ходила вече пет пъти. Представяте ли си? Надявам се да отида утре. Вероятно можете да заведете Франи някой път. Би било приятна разходка.
– Ще го обмисля.
Тя кимна. Езикът ù се стрелна навън, да оближе устната си, както правеше, след като е пила вино. Той се чудеше дали усеща вкуса му. Тя прочисти гърлото си.
– Вероятно трябва да се връщаме при гостите си.
– Вероятно. – Само че той не искаше. Вечерите бяха досадни.
– Трябва да забравим какво се случи по-рано. Няма да позволя това да се повтори – каза тя.
Той я огледа в сенките на библиотеката.
– Имате предвид целувката?
Тя кимна и той също кимна. Тя може би бе в състояние да я забрави, но той се съмняваше, че ще може. Че някога би могъл да забрави и най-малката подробност, свързана с Катрин.
* * *
– Някога познавала ли си някой, който да му се опълчва като нея? – попита Бил, докато отпиваше от виното си.
Франи се усмихна.
– Не. И съм убедена, че той добре я познава.
– Той винаги те е обичал, Франи. Защо го правиш толкова дяволски трудно за него? Ти не си покорна, не си страхлива. Смятам, че ако искаше всичко това, нищо не би могло да те спре да го получиш.
– Това е въпросът, Бил. Не искам всичко това. Твърде огромно е, твърде... Е, просто е твърде много.
– Помисли за всички добри неща, които би могла да направиш!
– Мога да ги правя и сега. Аз ги правя и сега.
– Но би могла да правиш още повече. Като съпруга на Люк би имала влияние, би...
– Бих била спъвана на всяка крачка. Не разбирам защо той остава в този свят. Наистина. Виждам как го гледат в клуба. Той няма приятели аристократи. Те го презират.
– Не виждаш ли иронията? Съдиш ги толкова сурово, колкото те съдят нас. Какво знаеш наистина за тях? Не харесваш ли Катрин?