Вниманието му продължаваше да се отклонява към Катрин и възхитителната ù усмивка. Вероятно никога повече нямаше да прекара с нея друг ден като този. А тяхната връзка отново щеше да бъде ограничена от сенките на нощта.
Там беше мястото на хора като него и Франи, докато Катрин Мабри вървеше в светлината.
Глава 15
Люк седеше на бюрото в кабинета си, вкусът на уиски още горчеше на езика му, а погледът му беше фокусиран върху поканата, която лежеше пред него.
Беше минала повече от седмица от посещението на Голямото изложение. Седмица, в която Катрин сякаш се беше дистанцирала от него. Вече рядко говореха в каретата. Срещите им не отразяваха неудобство или неприязън, но той усещаше напрежение от нейна страна. Подозираше, че то има повече общо с целувката в библиотеката, отколкото с разходката им из Кристалния дворец. Там тя беше достатъчно любезна, вероятно защото се беше чувствала в безопасност сред тълпата и при липсата на сенки.
Той знаеше, че тази вечер няма да има уроци. Франи изглеждаше доста облекчена от перспективата за нощ, без да учи сложностите на аристократичния живот. Не трябваше ли досега да е станала по-спокойна с идеята да бъде негова съпруга? Винаги си беше представял живота си с нея – да живеят в тази къща и да споделят дребните и обикновени подробности от неговия ден. Виждаше ги с деца. Най-накрая виждаше себе си щастлив.
Беше толкова ужасно уморен да е сам, да открадва моменти с приятелите си около игралната маса и да знае, че те не се чувстват по-добре в неговия свят, отколкото самия той.
Никой от тях не беше като Катрин – никой не се чувстваше удобно по време на вечерите, баловете и сутрешните визити. Не се държаха с хладна увереност като нея. Не го предизвикваха на всяка крачка. Бяха спрели да го смятат за равен, когато беше стъпил на пиедестала на аристокрацията. Неудобството, което всеки от тях показваше около него, беше едва доловимо.
Джак редовно му напомняше, че той не е законният наследник.
Джим винаги изпълняваше исканията на Люк, независимо от часа, сякаш беше право на Люк да очаква един мъж да живее неудобно, за да му угажда.
Бил не пропускаше да дойде, когато го повикаше. Свършваше си работата и си тръгваше. Никога не се задържаше за чаша уиски. Не споделяше теглото, което със сигурност носеше като доставчик на живот и смърт.
А Франи беше ужасена да стане негова съпруга не заради близостта, която щяха да споделят, а заради ежедневните трудности, които щяха да срещат, заради проклетите балове, които щяха да бъдат задължени да посещават.
Поканата на Катрин стоеше там и му се присмиваше. Присмиваше се с живота му, предизвиквайки го да покаже лицето си...
„Проклета да е!“
Той наля още уиски в чашата, поднесе я до устните си, вдиша сладкия аромат... и бавно постави обратно чашата. Вдигна поканата и прокара пръсти по буквите. Дали беше изпитала неудобство, докато я беше писала? Дали искаше той да е там изключително силно?
Очевидно, милорд, не знаете какво мисля.
Но той знаеше какво е мислила, когато е писала името му върху изисканата си покана – че той няма да се появи.
Може би щеше да разкрие нейния блъф.
Може би тази вечер щеше да я накара да съжалява, че изобщо е била в библиотеката му в полунощ.
* * *
Катрин знаеше, че Клейборн няма да дойде, но докато стрелките на часовника наближаваха полунощ, тя се чувстваше разочарована. Беше ужасно трудно да присъства на този бал и да не разкрие колко много мрази домакина. Той изглеждаше толкова любезен. Никой не можеше да види чудовището, което живееше в него.
Дори Уини не се издаваше с нищо. Проявяваше твърдост и се преструваше, че всичко в живота ù е както трябва да бъде. Понякога Катрин се ядосваше на Уини толкова, колкото и на Евъндейл.
Но тя се усмихваше, смееше се и флиртуваше с всички господа, които я канеха на танц, без да издаде на никой от тях, че не е този, с когото тя копнее да танцува. Поне веднъж искаше да бъде в ръцете на Клейборн и да го гледа с настойчив поглед, докато танцуват на дансинга. Поне веднъж искаше да я погледне така, както гледаше Франи. Дълбочината на обожанието, което изливаше върху Франи, беше нещо, което всяка жена трябва да изпита поне веднъж в живота си.