Той можеше да е разбойник с много недостатъци, но имаше сърце много по-щедро от тези на някои от мъжете, с които беше говорила тази вечер.
Тя погледна към тефтерчето си. Следващите три танца не бяха заети. Почувства се облекчена. Беше се уморила да се преструва, че се забавлява. Беше твърде разтревожена за Уини, твърде разтревожена, че Евъндейл може да намери недостатък във вечерта, но всичко изглежда вървеше чудесно. Дори ръката ù беше по-добре. Лекарят на баща ù беше махнал шевовете. Белегът не беше много неприятен. А след като на обществени места винаги беше с ръкавици, малцина някога щяха да го видят.
Но щеше да се зарадва на малък отдих от задълженията си на домакиня. Вървеше към вратите, които водеха на терасата, когато Уини я спря.
– Къде отиваш?
– За малко свеж въздух. Искаш ли да дойдеш с мен?
– Не, благодаря. Радвам се на възхвалите от страна Евъндейл. Той е извънредно доволен от начина, по който вървят нещата тази вечер.
– Радвам се, Уини.
– Трябва да му кажа, че по-голямата част е твое дело.
– Не, недей! Ти ми помогна с планирането. Позволи му да мисли, че всичко е твое дело!
„Ако това го прави по-лесен за съжителстване“, добави тя на себе си и стисна ръката на приятелката си.
– Върви и се забавлявай! Няма да се бавя.
Тя излезе на терасата. Фенерите бяха запалени и тя можеше да види няколко двойки да се разхождат по многобройните пътеки. Никой джентълмен не я беше извеждал на разходка в градината. Не беше съвсем вярно, осъзна тя. Клейборн беше вървял през градината с нея в нощта, когато сключиха сделката си.
Тя се запъти към онази част на терасата, където светлината от лампите не достигаше. Искаше самота, искаше...
– Ще ме удостоите ли с този танц?
Сърцето ù почти спря, когато чу гласа на Клейборн. Тя се завъртя и го видя да се крие в сенките като някакъв злодей.
– Какво правите тук? – попита тя.
– Бях поканен.
– Не, да... Знам, че сте получили покана, но не сте се представили.
– Защо да си давам целия този труд, когато вие сте единствената, с която искам да танцувам? Предположих, че рано или късно ще излезете навън, затова чаках.
Люк почти беше изгубил надежда, че тя ще излезе. Беше се взирал дискретно през прозореца и я беше наблюдавал. Тя беше толкова красива тази вечер. Роклята ù разкриваше нежните извивки на гърдите ù. Музиката се носеше в нощта и за първи път в живота си той искаше да танцува с жена.
Беше наясно, че тя го гледа и го изучава. Беше се облякъл така, сякаш възнамеряваше да присъства, но когато пристигна, вече не виждаше смисъл да минава през цялата досада да бъде в компанията на тези, които не харесваше. Това, което най-много искаше, беше танц с Катрин. И сега щеше да го има.
– Чакате в сенките – тя надзърна зад ъгъла – и надничате през прозорците като някакъв воайор.
– Не е толкова лошо. Просто чаках да се появите и търпението ми беше възнаградено. – Той пое ръката ù и я привлече по-близо. – Танцувайте с мен!
– Боже мой, вие сте страхливец!
Като да го беше зашлевила. Той пусна ръката ù.
– Не ставайте смешна!
– Минете през предната врата! Танцувайте с мен на дансинга! Посетете бала като джентълмен!
– Посещавал съм бал като джентълмен – изсъска той. – Знам какво мислят за мен. Видях как всички отместиха погледи... освен вас. Те мислят, че ще открадна душите им и децата им.
– Защото не ви познават. Не сте им дали възможност да ви опознаят. Сигурно всичко, което знаят за вас, е че взимате парите им в игралния дом на Доджър. Разбира се, около вас кръжат клюки и спекулации. Миналото ви го гарантира. Докато се свивате, докато се криете и бягате...
– Не съм страхливец – каза с усилие той.
Тя вдигна брадичка.
– Тогава го докажете! Или първо се нуждаете от Франи до вас? Това ли чакате? Да имате съпруга, която да застане до вас, за да сте достатъчно силен да излезете от сенките? Смятате ли, че ще бъде по-лесно? Честно ли ще бъде да я заведете в леговището на лъва, без първо да се уверите, че е безопасно?
– Не знаете нищо за това, не знаете какво ще направя или няма да направя.
Тя обви ръката си (ръката, която вероятно му беше спасила живота) около неговата, предлагайки утеха и подкрепа. Беше почти като неговата гибел. Той не искаше симпатията ù, не искаше разбирането ù. Дори не знаеше вече защо е тук.