Тялото му се стегна от разкрилата се гледка на това, което тя предлагаше. Беше живял твърде дълго без жена. Дори да се хванеше в капана ù, щеше да се измъкне достатъчно лесно. Той обгърна лицето ù с ръце и се наведе по-близо, докато усети диханието ù.
– Но дори да стане свидетел как свалям дрехите ви, дори да види как ме посрещате с отворени обятия и крещите от екстаз, няма да се оженя за вас – прошепна той.
Чу как дъхът ù секна.
– Няма да възстановя репутацията ви, след като бъде опетнена. – Той бързо я целуна. – Дори да се сдобиете с дете, няма да се оженя за вас. Цената, която плащате за танц с дявола, е живот в ада.
Той решително притисна устните си върху нейните, без изобщо да се изненада, че тя го приема без съпротива. Дори да не беше дошла да го хване в капан, той знаеше какво я е довело тук. Любопитство, нищо повече. Малко лошо поведение, преди да сключи уважаван брак с лорд, чийто произход никога няма да бъде поставян под съмнение зад гърба му.
Тя не се противопостави, когато плъзна език в устата ù, дори изстена. Ръцете ù стиснаха реверите на сакото му и на него му се стори, че за миг тя се олюля. Той изпита изключително силна възбуда, която едва не го повали на колене.
И дори докато проклинаше нея и своята собствена слабост, той осъзна, че няма желание да възпре изкушението. Щеше да я има. Тя сама беше предизвикала това, като беше дошла на прага му. Той беше мъж, който винаги се възползваше от предоставените му възможности, а тя му беше предложила страст. Беше минало твърде много време, откакто беше давал воля на желанията си. Тя щеше да се възползва от всичко, което той можеше да предложи тази нощ, но не повече от това. На сутринта нямаше да вземе нищо от него, освен спомените.
Той откъсна устни от нейните, стисна лицето ù в ръце и я гледаше настоятелно.
– Бъдете сигурна, че това е, което искате, милейди, защото няма да има връщане назад, след като бъде сторено.
Дъхът ù излизаше накъсано и тя разтърси глава.
– Разбрали сте погрешно целта на посещението ми.
– Нима? – попита той подигравателно.
Тя кимна.
– Искам да се освободя от нещо. И чувам, че вие сте точно човекът, който може да го направи.
Глава 2
Катрин стоеше съвсем близо до Клейборн и усещаше как сърцата им бият в един и същ учестен ритъм. Тя беше готова да се закълне, че за част от секундата изглеждаше, че Клейборн е получил жесток удар, но той се съвзе доста бързо, освободи я и отстъпи назад, а лицето му отново беше неразгадаема маска.
Изражението му беше също толкова неразгадаемо, колкото когато влезе в стаята. Тя беше сигурна, че икономът му е казал, че има посетителка, но Клейборн дори не изглеждаше изненадан да открие, че точно тя го очаква. Едва когато се беше отдръпнал от нея след целувката, тя беше видяла по лицето му някаква емоция и можеше да се закълне, че е желание. Желание точно към нея? Едва ли. Без съмнение в случая не ставаше дума за нещо повече от страст, и жената пред него не беше от значение.
Той се славеше с флиртове на ръба на благоприличието и несъмнено беше свикнал да завлича и други в бездната със себе си.
Но за неин огромен срам тя не можеше да не помисли, че това би било страхотен начин да пропадне. В тайните кътчета на ума ù, където се спотайваше нейната порочност, тя беше мечтала той да я целуне, но дори в най-дивите си фантазии не си беше представяла, че устните му ще бъдат толкова меки, устата му толкова гореща, а езикът му толкова решителен да постигне своето. Това, което правеха, беше доста нецивилизовано. Тя знаеше, че трябва да се отдръпне, че трябва да възрази, че трябва да го удари, но въпреки това искаше единствено да задълбочи интимността. Той имаше вкус, какъвто тя никога не беше опитвала. Той беше самоуверен в изследванията си, примамваше я да забрави всичко, което беше научила за благоприличието.
Докато я целуваше, той беше успял да накара тялото ù да трепти диво и да изгаря от желание, каквото никога не беше изпитвала. Тя беше почти изкушена да го последва, накъдето я водеше, но беше рисковано да премине границата на собствените си копнежи. Предишните му думи я бяха убедили, че той няма да има никакво уважение към нея, ако тя се поддаде на чара му, както несъмнено бяха правили много жени преди нея, а на този етап от играта тя трябваше да има по-силната карта.
Обръщайки ù гръб, той отиде до малка маса, където стояха подредени кристални гарафи. Свали запушалката от една и наля кехлибарена течност в чаша, после в друга.