Франи поклати глава.
– Не. Планирах да отида с него, всъщност. Но вие сте права. Вие сте по-добрият избор. Аз ще се грижа за Уини, а вие се грижете за Люк! – Тя стисна ръката на Катрин толкова силно, че Катрин едва не извика. – Не го оставяйте сам, особено нощем! По някаква причина той не се чувства добре в Хедърууд. Евъндейл няма да е единственият демон, с когото ще се срещне.
Катрин откри някакъв подтик в гласа на Франи. Видя в очите ù разрешение за нещо отвъд това, което обсъждаха, но преди да може да поиска потвърждение, чу вратата на спалнята да се отваря.
– Вие вземете Уит! – каза Франи. – Аз ще пътувам с Бил до дома му, за да подготвя всичко, когато Люк реши, че е безопасно.
Катрин кимна и се отправи към детската стая. Толкова много имаше да се направи, а за да успее планът, трябваше всичко да си е на мястото, преди Евъндейл да се прибере.
Нещата се задвижиха много бързо. Катрин намери прислужницата на Уини и я инструктира да събере малка чанта дрехи за херцогинята, която ще отиде в провинциалното имение на Клейборн да се възстановява. После Катрин опакова малка чанта за Уит. Докато слугите качваха чантите в чакащата карета на Клейборн, тя събуди Уит и изнесе навън малкото момче. Клейборн се присъедини към нея, носейки Уини, завита в одеяла.
Той държеше Уини в скута си, опитвайки се да осигури допълнителен буфер между нея и друсащата карета. От време на време младата жена изстенваше и Уит сумтеше.
Бяха се отбили в дома на Катрин и тя беше натъпкала обикновена рокля, нощници и бельо в една чанта за себе си. После беше отишла да види баща си. Той беше буден или поне очите му бяха отворени.
– Уини беше ранена. Заминава за провинцията, за да се възстанови и аз отивам с нея. Моля те, не се тревожи! Ще се оправя. И ще се върна след няколко дни. – Тя го целуна по челото. – Не си отивай, докато ме няма!
Беше оставила подробни инструкции на слугите. Не че те наистина се нуждаеха от такива, тъй като вече повече от година се грижеха за него.
Катрин повдигна внимателно завесата на каретата и се взря навън. Виждаше къщи с евтини квартири.
– Колко сигурен сте в своя план?
– Колкото мога да бъда – каза Клейборн.
Каретата спря рязко. Вратата се отвори. Там стоеше доктор Грейвс. След като Клейборн прехвърли Уини в неговите ръце, Грейвс се обърна. После Франи застана на вратата, протягайки ръце за Уит.
Клейборн се обърна към момчето.
– Не се страхувай! Те ще се грижат за теб, а ти ще се грижиш за майка си. Разбираш ли?
Детето кимна.
– Добро момче. – Клейборн го отведе до вратата, където Франи го пое в ръцете си. Тя погледна към Катрин, кимна ù едва забележимо и се отдалечи.
А после там застана слугата, протегнал ръка за Катрин. Тя вдиша дълбоко и издиша.
– Идвам с вас.
– Не бъдете глупава! – каза Клейборн.
Тя се пресегна, сграбчи дръжката и тръшна вратата, почти прищипвайки слугата. Катрин се настани назад с упорито скръстени ръце.
– Няма да позволя да се изправите срещу това сам.
– Мили боже, Катрин, той няма да е в приятно настроение.
– Не ми пука.
– Вероятно ще му причиня неща, които няма да одобрите.
– Наистина ли смятате, че след като съм видяла какво е направил с приятелката ми, че има нещо, което не бих одобрила да му причините?
– Вашата репутация...
– Всички слуги тук вярват, че Уини пътува с нас. Колкото до слугите във вашето имение, допускам, че ще бъдат дискретни. Доколкото мога да преценя, Евъндейл е единственият, който може да ни създаде някакъв проблем, а допускам, че вие ще се справите с него.
– Би трябвало да ви метна на рамо...
– И да целунете голото ми дупе? Вие не ме плашите, лорд Клейборн. Няма да нараните жена, дори животът ви да зависи от това. За разлика от Евъндейл, който би ударил съпругата си, само защото не харесва цвета на роклята ù. Няма да остана тук.
Той изруга звучно, даде сигнал на слугата си и няколко секунди по-късно каретата подскочи напред.
– Вие сте най-вбесяващата жена, която съм имал нещастието да познавам – каза той през стиснати зъби. После се премести, пое ръцете ù и притисна устни до голите ù кокалчета. – И най-смелата.
– Ако бях толкова смела, никога нямаше да ви замеся.
Той седна до нея и я притегли към себе си.
– Не трябваше да се налага вие да се погрижите за този проблем.
– Тя е най-скъпата ми приятелка в целия свят.
– Ще направим каквото можем, за да спасим репутацията ви.
– Интересува ме само да се справим с Евъндейл. Какви са плановете ви за него?
– На първо място той трябва да ми даде някои отговори. В зависимост от това какви са те, може да се опитам да го вразумя.