– Ще има време – каза той.
Тя беше благодарна, че е дошла и че имаше това време с него насаме. Само за тях двамата.
Продължаваше да мисли за коментара на Франи, че Катрин е по-добрият избор да го придружи и настояването ù Катрин да се грижи за него. Тя не се съмняваше, че Клейборн обича Франи, но наистина се съмняваше, че Франи го обича така силно, както той заслужаваше... така дълбоко, както го обичаше Катрин.
Оставяйки четката, тя осъзна, че никога няма да има такава възможност отново. След като се изправеха срещу Евъндейл или той се изправеше срещу тях, след като въпросът бъдеше уреден, щяха да се върнат в Лондон. Сделката им щеше да е приключена и Клейборн нямаше да бъде нищо повече от име, написано на ръка върху поканите за баловете ù.
Катрин знаеше, че след като е танцувала в ръцете на Клейборн, репутацията ù несъмнено е съсипана, дори никой никога да не разбере, че е пътувала сама с него.
Онази първа нощ той ù беше казал, че цената да танцува с дявола, е да живее в ада. Е, тя беше танцувала с него и ако адът се задаваше, тя искаше нещо много повече от един танц.
Той спеше в стаята до нейната. Близо. Толкова близо.
Но тя знаеше без никакво съмнение, че той няма да дойде при нея. Че няма да се възползва от близостта ù. Той беше разбойник и джентълмен.
Той беше мъжът, в когото тя се беше влюбила лудо. И ако можеше да има само една нощ с него, щеше да направи така, че да ù стигне за цял живот.
* * *
Люк стоеше до прозореца в стаята си, взирайки се навън в нощта. Беше се изкъпал по-рано и сега не носеше нищо, освен копринена роба. Беше се надявал топлата баня да му донесе покой, но никога не беше спал добре тук. И за да бъдат нещата още по-лоши, той не можеше да спре да мисли, че Катрин е в съседната стая. Какво го беше обладало, да отстъпи на настояванията ù и да ù позволи да го придружи?
Той не мислеше, че тя ще бъде в опасност. Чувстваше се напълно уверен, че може да се справи с Евъндейл. Но беше безразсъдно да я води тук. Още повече след като осъзна истината – той я искаше до себе си.
Тя го беше въвлякла в тази ситуация и беше решена да се изправи срещу нея заедно с него.
О, само ако и неговите мотиви бяха толкова безкористни. Но не, те бяха напълно егоистични. Щом се справеше с Евъндейл, частта на Люк от сделката им щеше да бъде изпълнена и Катрин нямаше да бъде нищо повече от дама, която среща случайно на балове. В случай че той и Франи посещават балове. Нямаше да я принуждава, ако Франи не искаше. Така че Катрин може би изобщо нямаше да бъде част от живота му.
Той се изненада от отчаянието, което точно тази мисъл му донесе.
Не можеше да отрече, че я харесва. Наслаждаваше се на компанията ù. Удивляваше се на смелостта ù, на верността към приятелката ù. Възхищаваше се на начина, по който носеше бремето си, без да се оплаква. Обожаваше извивката на шията ù, на пълнотата на устните ù...
Той изстена и заби пръсти в ръба на прозореца. Щеше да се хвърли през него, защото преди да люби Франи за първи път, искаше да примами друга жена в леглото си, а вече беше помолил Франи да се омъжи за него. Но тя още не беше негова съпруга. Дори не беше негова годеница. Тя беше просто жената, която той обожаваше, тази, с която винаги си беше представял, че ще прекара живота си. Той притисна чело към ъгъла на прозореца. Беше ли обожанието любов?
Познаваше Франи много повече години, отколкото Катрин, но точно в този момент не можеше да си спомни формата на устните ù. Цвета им. Тъмночервени ли бяха, или розови? Тези на Катрин бяха като червеното на ябълка, току-що паднала от дърво.
Нямаше причина Катрин да заема толкова голяма част от мислите му, след като Франи беше тази, която той искаше за съпруга.
Но Бог да му е на помощ, той желаеше Катрин.
И не само физически. Той очакваше с нетърпение разговорите им всяка вечер. Нейната усмивка караше сърцето му да бие малко по-бързо. Той искаше да опознае всичко у нея – не само извивките на тялото ù, а и интелекта ù. Тя го очароваше, изкушаваше и подмамваше така, както никога не беше очарован, изкушаван или подмамван досега. Втълпяваше си, че причината е, че тя е нещо ново, докато с Франи се познават цял живот. От първия миг, в който я беше забелязал на онзи бал преди години, когато се беше взрял в очите ù, бе помислил, че ако все още притежаваше душа, то неговата е срещнала сродна в лицето на Катрин. Но от душата му беше останало съвсем малко, а и то щеше да изчезне напълно съвсем скоро.