Дори не беше сигурен, че може да помоли Франи да се омъжи за него. И тя като Катрин заслужаваше по-добър мъж от този, който толкова лесно можеше да даде дължимото на дявола.
Вратата се отвори и преди да се обърне, той знаеше кой е влязъл в стаята. Трябваше да ù каже да излезе. Трябваше да скочи през прозореца.
Вместо това той остана на мястото си и започна да се моли да има силата да устои на това, което се страхуваше, че тя ще му предложи.
* * *
С тихи стъпки на босите си крака Катрин прекоси стаята до мястото, където Клейборн стоеше до прозореца.
– Не можех да спя. Мислех, че и вие не можете. За Евъндейл ли гледате?
– Не, просто наблюдавам дъжда. Никога не съм спал добре тук, никога не съм се чувствал удобно. Страдам от многобройни главоболия.
– Страдате ли сега?
– Още не.
– Но ще страдате.
– Най-вероятно.
Тя също се загледа навън през прозореца. Беше много по-лесно да говори, когато гледа навън, отколкото директно в него.
– Подозирам, че никога няма да се омъжа – каза тя тихо.
– Нима?
– Знам, че имам силна воля и съм пряма, а мъжете предпочитат покорни жени, когато става дума за съпруга. Не умея да се подчинявам.
– Нима?
Тя усети иронията в гласа му.
– Ако нямате намерение да разговаряте, поне не бъдете снизходителен!
– Моите извинения. Не мога да добавя много, когато се казва истината.
Той щеше да я затрудни или може би беше твърде глупав и не схващаше накъде водеше тя с този разговор. Тя изви глава, за да го погледне и откри, че той я наблюдава, а очите му тлеят както в онази нощ на първия бал, който беше посетил. Той я желаеше. Тя знаеше това толкова сигурно, колкото и че тя желае него.
Той имаше вид на джентълмен, но беше разбойник по душа и сега тя зависеше от тази страна на характера му, надяваше се, че това няма да я подведе.
– Не искам да умра, без да позная какво е да бъда с мъж...
– Няма да умрете – каза той през стиснати зъби и с разгорещен глас. Тя осъзна, че според него тя има предвид предстоящата ù смърт, когато се изправят срещу Евъндейл.
Тя разбираше, че възможността е съвсем истинска и това правеше решението ù да дойде в стаята му да изглежда още по-правилно.
– Не очаквам ранна смърт – увери го тя. – Знам, че ще се погрижите за Евъндейл. Говоря за след години и говоря за тази нощ. Искам първия ми път да е със страстен мъж. Знам, че обичате Франи, но вие още не сте официално сгодени, затова мислех, че бихте могъл... – тя сведе поглед. – Харесвам ви. Не искам да бъда сама тази нощ.
Той постави пръсти под брадичката ù и изви главата ù назад, докато не срещна погледа ù.
– Не мога да те допусна в леглото си, без да те имам, Катрин. Не съм светец.
– Не искам светец. Винаги съм била на мнение, че ако една жена е решила да се отклони от правия път и търси порочност, ще бъде много по-задоволена, ако е в леглото с дявола.
Пръстите му обгърнаха лицето ù.
– Трябва да си напълно сигурна, Катрин, защото това е нещо, което веднъж сторено, не може да бъде върнато.
Съвсем бавно и съвсем преднамерено тя разкопча халата си и го пусна да се свлече от раменете ù по голото ù тяло и падна на купчинка на пода. Напълно наясно бе как дишането му се накъсва, а очите му потъмняват от желание.
Той се пресегна и обгърна лицето ù с големите си длани. Тя познаваше силата, която притежаваха те, познаваше утехата, която можеха да донесат. Палците му докосваха нежно бузите ù, галеха ъгълчетата на устата ù, а погледът му не се отделяше от нейния, сякаш измерваше доколко е готова тя, сякаш това, че стоеше гола не беше достатъчно доказателство.
– Не знам дали съм познавал толкова красива жена като теб, лейди Катрин Мабри. Ти ме покори, като дойде при мен тази нощ.
– Трябва ли да говориш толкова много?
Той ù се усмихна с топла усмивка, изпълнена с разбиране.
– Изобщо не трябва да говоря.
После той сведе устни към нейните и всяка следа от вежливост между тях беше отнесена, когато я целуна страстно. Дълбоко от гърдите му се откърти стон, на който тя откликна. Той прокара ръце до тила ù, погали косата ù и вплете пръсти в разпуснатата ù коса, навеждайки главата ù, за да може да я целуне по-дълбоко, сякаш би я погълнал, сякаш никога не би могъл да ù се насити.
Бог знаеше, че тя никога нямаше да може да му се насити. Тя се притисна силно към него. Ръцете ù потърсиха и намериха завързания колан на робата му. Пръстите ù лудо се опитваха да освободят възела, докато коланът не падна и робата не се разтвори. Без мисъл, без срам, тя притисна голите си гърди към неговите. Топлината на кадифената му кожа беше чудесна. Зърната ù се втвърдиха в стегнати малки пъпки, които сякаш извираха от същината на нейната женственост. Тя обви ръце около него, притисна го близо и прокара длани нагоре и надолу по широкия му гръб.