През цялото време той я целуваше.
Мускулите му се стегнаха под пръстите ù, когато той се измъкна от робата. Вече нищо не ги разделяше. Тя усещаше възбудата му, притисната към корема ù. Твърда. Гореща. И усети как става все по-влажна.
Той откъсна устни от нейните.
– Преди дори да те отнеса в леглото, ще свърша, толкова съм възбуден.
– Това добре ли е?
– Ще бъде – каза той дрезгаво. – Не се съмнявам, че ще бъде.
Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Тя прокара длани по раменете и гърдите му. Искаше да знае как се е сдобил с всеки белег, към който притискаше устните си и прокарваше език. Той имаше съвсем малко косми в центъра на гърдите и тя ги погали. Целуна врата му, влажен от пот, гризна меката част на ухото му, чу как той изръмжа и я захапа леко. Ръмженето му се засили.
Той я положи върху леглото. Завивките вече бяха отметнати. Чаршафът беше хладен под гърба ù. Но на Катрин ù беше горещо, много горещо. Дъждът продължаваше да ромони навън и те не можеха да отворят прозореца. Нямаше надежда. Тази вечер тя щеше да гори в ада, а никога не беше искала нещо повече.
Тя се отмести, за да може той да легне до нея, но вместо това той седна в края на леглото и прокара ръце по глезените и по прасците ù. Целуна пръстите на краката ù, коленете ù, вътрешната част на бедрата и корема ù, като се взираше в очите ù. Тя мислеше, че трябва да чувства срам от начина, по който я гледаше, но изпитваше само радост, защото виждаше, че той я намира за красива.
– Толкова си хубава – каза той дрезгаво. – Повече, отколкото си представях.
– Мислил си за мен?
– О, да, Катрин. Онази нощ на първия бал си те представих точно така, просната на леглото ми в цялата ти гола прелест. И оттогава ме преследваш.
Той сведе устни към нейните, езикът му не срещна съпротива, защото тя искаше да го вкуси толкова, колкото и той искаше да вкуси нея. Усети аромата на уиски върху езика си – аромат, който я опияняваше и ù напомняше за нощта, когато едва не го бе изгубила. Отчаянието разпали страстта ù – отчаяние да го опознае по всеки начин, по който една жена би могла да познава мъж.
Люк осъзнаваше, че не е бил с жена толкова ентусиазирана, колкото Катрин. Тя го докосваше навсякъде, сякаш не можеше да му се насити. Не само с ръцете си, а и с устните и езика си. Целуна всеки белег с нежност, после прокара език по гърдите му, сякаш беше котка, а той беше мляко, което тя жадно се опитваше да изпие. Беше дръзка и срамежлива, очакваше неговото одобрение, а прекрасните ù сини очи потъмняваха от желание, когато той ù го дадеше.
Тя беше всичко, което един мъж би могъл да иска от любовница.
„Клейборн е всичко, което една жена би могла да иска от любовник“, мислеше Катрин, докато той прокарваше ръце по тялото ù. Той беше последователно внимателен и нежен, буен и настоятелен.
Тя се бе оплакала, че той говори твърде много и той ù беше казал, че изобщо няма нужда да говори, но говореше. Говореше ù с дрезгав глас, с което предизвикваше дързостта ù.
Да го докосне там и там, и там.
Да го държи здраво. Да го гали бавно.
А когато пръстите ù се поколебаха, той положи ръка върху нейната, насочвайки движенията ù. Погледът му задържаше нейния, предизвиквайки я да не поглежда встрани, а да види тлеещата страст и да знае какво е способна да му причини. Тя беше способна да го докара до лудост. Той не беше тих любовник и всеки звук, който издаваше, беше музика за ушите ù, примамвайки я да му даде повече, за да може тя да получи повече.
Фина пот покриваше врата му. Потта беше нещо типично за работниците, не за джентълмените, но тя все пак целуна врата му и усети учестения му пулс. Усети собствения си пулс да се ускорява, когато той зарови пръсти в косата ù и притисна устните си в нейните.
Тя не знаеше какво да очаква. Може би нещо бързо и болезнено, но все пак някак изключително. Но това беше повече, отколкото някога си беше представяла. Красиво в своята дълбочина и плашещо, защото тя не знаеше как ще живее без него, когато свърши.
Той я докосваше интимно навсякъде с пръстите и с устните си, сякаш ценеше всеки сантиметър от нея. Сякаш тя означаваше толкова много за него, колкото той за нея.
Клейборн отново целуваше бедрата ù и успя да се вклини плътно между бедрата ù.