– Иска ми се да можех да го направя, без да те боли – каза той дрезгаво.
Тя се надигна от леглото и целуна гърдите му, преди да се отпусне обратно на възглавницата.
– Ще ме заболи, само ако не довършим това, което започнахме.
Тя усети как той нежно се опитва да влезе в нея, наблюдаваше концентрацията на лицето му и едва не му каза, че го обича...
Но тогава дойде болката – остра и бърза, а той изстена толкова шумно, че тя помисли, че и него го е заболяло, но когато той отвори очи, в тях нямаше нищо друго, освен върховно задоволство.
– Толкова си стегната – каза задъхано той. – Толкова гореща. Възхитителна.
Той я целуна. Езикът му се стрелкаше и въртеше в синхрон с бедрата му. Тя не можеше да отрече, че изпита дискомфорт, но той стана нежен, за да може тя да изпита удоволствие.
Хлъзгавите им тела станаха още по-хлъзгави. Горещата им плът стана още по-гореща.
Той сграбчи ръцете ù и сплете пръсти в нейните, задържайки ги от двете страни над главата ù, докато сливаше тялото си с нейното. Дълбоките му диви стонове отекваха около тях.
– О, Боже! – тя не беше познавала усещане като това. Мислеше, че може да се разпадне, докато той я любеше.
После настъпи оргазмът – възхитителен в своята наситеност. Тя се стегна и започна да стене. Смътно осъзнаваше, че тялото му потръпва, а нейното пулсира. И двамата дишаха тежко, когато той целуна извивката на рамото ù и се претърколи встрани от нея. Тя едва имаше време да усети липсата му, преди той да плъзне ръце около нея и да я придърпа до себе си, полагайки главата ù в сгънката на рамото си – идеалното място да слуша дивото туптене на сърцето му. И тя се вслуша и го усети, когато докосна с ръка гърдите му.
– Добре ли си? – попита той.
– Чудесно.
„Без дъх, отпусната, цялата изтръпнала, но чудесно.“
Смехът му беше дълбок и се усещаше задоволството му.
– Добре.
Дишането му започна да се успокоява. Тя се надигна леко лицето си, и видя затворените му очи и осъзна, че е заспал. Ако самата тя не се чувстваше толкова сънлива, можеше да се разочарова, че нощта им заедно вече е свършила.
Вместо това тя целуна гърдите му и го последва в съня.
* * *
Люк се стресна и се събуди. Обикновено не спеше, когато идваше в имението, защото сънищата му тук бяха толкова тревожни. Винаги беше преследван, опитваше се да се скрие...
Но този път не се събуди от кошмари.
Той погледна към жената, която лежеше наполовина върху тялото му, чиято малка ръка почиваше свита върху гърдите му. Ако не беше усетил, че е девствена, щеше да помисли, че е опитна като всяка куртизанка. Но не беше изненадан, че тя не е свенлива. Не и неговата Катрин.
Неговата Катрин. Тя не беше негова. Поне не отвъд времето им в Хедърууд.
Верен на дамгата, която го белязваше като крадец, той отмъкваше мигове с нея – мигове, които не принадлежаха на него по право. Трябваше да ù устои, но не изпитваше съжаление. Винаги се беше чудил. А сега знаеше. Тя беше невероятна във всичко.
Очите ù трепнаха и се отвориха, и тя му се усмихна.
– Бях права. Дяволът е по-добър от светец.
Той се извъртя, докато тя се озова по гръб, а той встрани до нея.
– Откъде знаеш? Никога не си имала светец.
– Но не мога да си представя, че той би могъл да ми донесе толкова много удоволствие. – Тя взе ръката му и целуна белега, който обезобразяваше вътрешната част на палеца му. – Мисълта, че са направили това с теб, е непоносима.
Той пое ръката ù, разтвори дланта ù и погледна възпаления червен белег. Прокара език по него и си помисли за всичко, което бе рискувала тя, за да го спаси.
– Мисълта, че направиха това с теб, е непоносима.
– Не и за мен. Ако не се бе случило, нямаше да целуваш и облизваш дланта ми.
– Ще облизвам дланта ти и още много други места преди тази нощ да свърши.
– Мисля, че говориш много повече в леглото, отколкото извън него.
– Обичайно не. – Той направи гримаса. Беше лошо да намеква, че е бил с други жени, но истината беше, че тази нощ беше много различна от всяка негова предишна среща с дама. Катрин беше забележителна. Той не беше сигурен, че някога ще може да ù се насити.
Той обгърна гърдата ù, прокара палец по зърното ù и изпита удоволствие да гледа как то се втвърдява.
– Не би трябвало да боли толкова много следващия път.
– Ще има ли следващ път? С теб, имам предвид.
Стомахът му се сви при мисълта тя да бъде с някой друг, а не с него, но помисли, че е успял да скрие мислите си. Вместо това той ù се ухили и каза:
– Ако постигна своето.
– Кажи ми какво мога да направя, за да бъде по-добре за теб!
– Ако го направиш още по-добре, Катрин, вероятно ще умра от вниманието.