Тя се усмихна и той видя, че думите му са ù доставили удоволствие.
– Но би било чудесен начин да си отидеш така, нали? – иронично попита тя.
– Предпочитам да се задържа тук, ако не възразяваш.
– Не. Изобщо. Но искам да знам, че ти доставям удоволствие.
– Доставяш ми. Огромно. Никога не си ми правила впечатление на жена, която се нуждае от уверения.
– Независимо дали една жена се нуждае от тях или не, тя обича да ги получава. – Катрин прокара пръсти по гърдите му. – Обичам да те докосвам.
– Обичам да ме докосваш.
Тя сви вежди.
– Иска ми се да не беше имал толкова суров живот.
– Има хора, които са имали много по-суров живот от моя. Някои все още имат.
– Това е причината да работиш за реформата в затворите.
Той сви рамене.
– Ще работя, щом лордовете ме приемат, но това не е приятен разговор за леглото.
– Е, тогава какво е?
– Това… – Той сведе глава и я целуна, наслаждавайки се на нетърпението, с което тя отвърна на вниманието му.
Тя знаеше най-лошото за него и все пак дойде в леглото му. Знаеше най-лошото за него и все пак го прие. Без колебание, без да го отклони, защото се страхува от неговия свят или се тревожи, че не е достатъчно добър.
Той не искаше никоя друга в това легло. Катрин заслужаваше да бъде единствената, за която да мисли, единствената, която иска да задоволи.
Тя беше единствената, която той искаше да задоволи.
В този момент никой друг нямаше значение. Нищо друго нямаше значение. Нито възможната опасност, която ги грозеше и то съвсем скоро. Нито невинните, които се нуждаеха от защита. Нищо нямаше значение, освен Катрин в леглото му сега.
Той вдиша дълбоко мускусния аромат на разгорещен секс, смесен със сладката ù миризма на рози, изпълвайки ноздрите си с уникалния парфюм, който бяха създали заедно. Целувайки я страстно, той плъзна ръка по корема ù, прокара пръсти по влакънцата, сгушени между бедрата ù. Тя беше влажна и гореща, готова за това, което той предлагаше.
Той плъзна ръка по ханша ù и целуваше нежно шията ù.
– О, боже! Моля те, не спирай! – каза тя задъхано.
Той сгуши лице в извивката на рамото ù, целуна я точно под ухото и каза дрезгаво:
– Някога фантазирала ли си за това?
– Повече, отколкото допускаш.
– Откъде знаеше какво да фантазираш?
Тя завъртя глава настрани, сякаш изгубена в екстаз.
– Инстинкт, предполагам. Трябва ли да говорим?
Той се засмя тихо, прегърна я и се претърколи по гръб, повличайки я със себе си. Чу как тя изписка тихо, когато се озова върху него, гледайки надолу към него, докато великолепната ù коса оформяше завеса около тях. Той провря пръсти през златните кичури, наведе главата ù и я целуна нетърпеливо и жадно.
Харесваше му, че тя беше открита и не се преструваше на свенлива. Тя не се срамуваше от голотата си. Някак той не беше изненадан от това. Неговата скъпа дръзка Катрин беше в леглото с него сега, точно както беше в задната стая на Доджър, когато го би на карти, точно както беше в онази уличка, борейки се за живота му, точно както беше дошла в библиотеката му посред нощ, за да му направи дръзко предложение, за да спаси приятелка.
Не познаваше никоя като нея, не познаваше никоя, която да го хипнотизира като нея. Не познаваше никоя, която да беше желал повече.
Тя откъсна устни от неговите и го погледна, дишайки тежко.
– Може ли да стане по този начин?
Той се усмихна.
– Може да стане по всеки начин, който искаме.
Тя прокара ръка по тялото му. Той обхвана гърдите ù, наслаждавайки се на заоблеността им. Нямаше нищо в нея, което да не обожаваше.
Тя повдигна ханша си и обви с пръсти члена му. Той изстена в очакване.
– Боли ли? – попита тя.
– Боже, не.
Тя се плъзна надолу, обгръщайки го с копринената си влага. Той все по-трудно се въздържаше. Вместо това стисна зъби и се опита да се контролира. Прокара ръце по нежния ù гръб, плъзна ги отново около гърдите ù и започна да ги гали.
Тя отпусна глава назад и изстена. После започна да се движи все по-бързо.
Той мислеше, че би могъл да умре от усилието да се въздържи, но искаше преди това да я задоволи. Тя беше прекрасна. Страстта ù подпалваше кръвта, бушуваща във вените му.
Виковете на Катрин ставаха все по-силни. Той повдигаше ханша си, докато тя се спускаше надолу. Пръстите ù се забиваха в раменете му… Той никога не беше изживявал нещо толкова дълбоко.
Трябваше да се сдържи заради нея.
Но възбудата му бе огромна. Той се раздвижи под нея, дълбокият му див стон почти заглуши нейния вик на задоволство. Гърбът ù се изви, на лицето ù се появи изражение на благоговение и учудване. Тръпки разтърсиха неговото тялото, докато удоволствието препускаше през нейното.