– Да се освободите от нещо? Толкова нежни думи. Допускам, че искате някого мъртъв – заяви той безлично.
– Да.
Тя се наведе, взе наметалото си и го задържа близо до себе си, сякаш то имаше силата да спре треперенето ù. Боже мой, та тя искаше да се протегне към него, да прокара ръка по гърба му, по раменете му. Искаше да сплете пръсти в гъстата му черна коса. Искаше да притисне тялото си към неговото. Да танцува с дявола. Бог да ù е на помощ, тя искаше да спи с него.
Той взе чашата от масата и ù я подаде. Тя направи усилие, за да прикрие вълнението си, преглътна тежко и посегна за чашата. Спря се, когато погледът ù попадна от вътрешната страна на десния му палец, белязан от многобройни шевове, сякаш някой многократно го е рязал. След по-внимателен оглед тя осъзна, че е бил използван не само нож. Бил е и изгарян.
– Взирането в него няма да го направи по-красив – каза той.
Тя го погледна и промълви:
– Моите извинения. Аз... – Не можеше да каже нищо, за да поправи нещата, затова просто прие чашата с напитка, която той предлагаше. – Благодаря!
Погледът му се плъзна по нея. Презрително. Тя едва успяваше да задържи главата си високо вдигната, но все пак я задържа.
Той мина покрай нея и се отпусна в един стол, излягайки се безочливо. У него беше изчезнала всякаква следа от джентълмена, всеки намек, че гледа на нея като на дама. Той беше спрял да бъде джентълмен в мига, в който топлите му меки устни притиснаха нейните. Дори сега тялото ù пламваше от спомена как приплъзна езика си за страстна целувка. В мига, в който не устоя на страстната му целувка, тя беше престанала да бъде дама, но успя да възвърне самообладанието си достатъчно лесно, заради доброто си възпитание.
Той отпи дълга глътка, после с ръката, която държеше чашата, посочи стола срещу себе си. Тъй като не беше сигурна колко още ще я издържат треперещите ù крака, тя седна грациозно, загрижена за позата си и решена да остане дама, дори след като той вече не се държеше като джентълмен. След онази първа нощ тя си беше представяла как е в компанията му поне хиляда пъти, но не и по този начин. Винаги бяха в бална зала, погледите им се срещаха през претъпканото помещение...
– Кой? – попита той.
Безцеремонността на тона му я върна в реалността. Тя обхвана чашата с две ръце.
– Моля?
Той въздъхна нетърпеливо.
– Кого трябва да убия?
– Няма да ви кажа, докато не съм сигурна, че желаете да го направите.
– Защо?
– Защото не искам да го предупредите, ако няма да се погрижите за нещата...
– Не – прекъсна я той грубо.
Разочарованието се заби в нея. Тя реши да спори, но се чувстваше почти погубена от целувката и от пълното му пренебрежение към нейната беда. Презирайки лекото си треперене и решена да се оттегли възможно най-достойно, тя се изправи.
– Тогава благодаря за отделеното време.
– Не – каза с мъка той. – Не казах, че няма да го направя. Казах „не“, защото отговорихте на грешния въпрос.
– Моля?
– Не питах защо няма да ми кажете кой е той, а защо искате да бъде убит.
– О! – Тя седна обратно. Надеждата се завърна като новооперена птичка, която се учи да лети. – Боя се, че не мога да ви кажа и това.
Клейборн отпи отново от брендито си, изучавайки я през ръба на чашата. Тя едва се удържа да не се сгърчи. Той не притежаваше това, което тя би нарекла класическа красота. Носът му беше леко изкривен и неравен на върха, сякаш в някакъв момент е бил размазан. Странно, но това добавяше сила към лицето му, което иначе може би щеше да изглежда малко прекалено елегантно. Имаше нужда от бръснене, но тя подозираше, че по това време на нощта е така с повечето мъже. Все още усещаше местата, където тъмните му мустаци бяха одрали брадичката и бузите ù, когато я целуваше.
Тя затвори очи и потисна плътските картини и странната реакция на тялото си. Устните ù все още бяха изтръпнали и подути. Чудеше се дали отново ще ги чувства нормално. Очевидно това, че произлизаше от дълбините на ада, правеше всичко в този мъж изключително горещо. Беше изненадана, че не изгоря на пепел.
– Колко мъже сте целували? – внезапно запита той.
Очите ù се отвориха рязко и – Проклятие! – тя се сви. Помисли да излъже, но какво можеше да постигне с лъжа? Тя подозираше, че той е мамил достатъчно и за двамата.
– Беше ми за първи път тази вечер.
Той отпи още една дълга глътка, като отново я изучаваше критично. Не ù харесваше, когато я оглеждаше. Изобщо не ù харесваше. Това ù напомни онази първа нощ, когато беше почувствала, че той сякаш преценяваше нейната стойност и беше решил, че струва много малко.
– Но не съм дошла тук, за да обсъждам целувки. Дойдох, за да обсъдим...