Тя се отпусна и падна върху гърдите му изнемощяла. Той не беше сигурен откъде намери сили да обвие ръце около нея, но твърде много искаше да я задържи до себе си. Мислеше, че може да лежи там завинаги. Ако умреше в този момент, щеше да умре доволен.
Никога в живота си не беше познавал такова спокойствие и такава радост. Беше мислил, че още веднъж с нея би му било достатъчно. Но докато я държеше и слушаше дишането ù, се страхуваше, че може никога да не ù се насити.
Глава 18
Те излязоха от къщата в ранните часове на утрото. Той носеше кошница за пикник, а тя одеяло. Катрин беше облякла обикновена рокля, която той беше открил за нея в слугинските помещения, защото тя беше донесла много малко дрехи. Роклята не беше по нея, но Катрин я предпочиташе пред обичайното си облекло. Изненада се, че се чувства толкова спокойна, знаейки какво ги очаква.
Сутринта, след като се любиха бурно отново, Клейборн се беше опитал да убеди Катрин да отиде в селото и да го чака там. Но след като причината да са в това положение, беше тя, то нямаше намерение да се оттегли сега. Той мислеше, че ще мине още поне един ден, вероятно повече, преди Евъндейл да се появи. Катрин не беше сигурна, че изобщо ще се появи.
Но беше възхитена от идеята да отиде на пикник с Клейборн.
Те вървяха известно време, преди да стигнат до езерото. Докато Клейборн застилаше одеялото, тя попита:
– Тук има ли риба?
Той замръзна и я погледа, после погледна към водата.
– Надявам се.
– Ловил ли си риба в езерото?
Той затвори очи и поклати глава.
– Не си спомням. Не.
– Главата притеснява ли те?
Той отвори очи и се усмихна.
– Само малко. Ще ми мине.
– Чудя се какво причинява болката.
– Хората имат главоболия непрестанно. Нищо особено.
– Аз нямам.
– Тогава си много щастлива.
Той пое ръката ù и ù помогна да седне на одеялото. Катрин се огледа.
– Сигурен ли си, че не трябва да сме по-внимателни?
– Ще станем по-бдителни довечера, а съм пратил и мъже, да наблюдават пътищата. Нека се престорим, че всичко е наред сега.
Той наля вино и извади парче сирене от кошницата.
Тя отпи от виното.
– Искаш ли да чуеш нещо глупаво?
Той се наведе и я целуна бързо.
– Никога не съм те смятал за глупава.
– Може би просто ми се струва, но не мисля, че Франи би ни обвинила за това, което се случи между нас.
Челюстта му се стегна.
– Не възнамерявам да ù казвам.
– Не, не очаквам да го направиш. Казвам го заради нещо, което тя каза.
Той присви очи.
– Какво?
– Когато ù казах, че не искам да бъдеш сам, тя ме насърчи да дойда с теб. Дори каза, че не трябва да те оставям сам нощем. Мисля, че ми даваше разрешение да бъда порочна. – Казано на глас, звучеше още по-глупаво, отколкото докато си го мислеше. – Това звучи нелепо, нали? Ако ти беше мой, определено не бих дала на друга жена... – Тя спря и се огледа. – Дупката, която копая, е доста широка, нали?
– Чувстваш ли се виновна за снощи? – попита той.
– Странно, но не. А ти?
– Знам, че би трябвало, но не чувствам вина. Подозирам, че е защото Франи още не ме смята за неин. Започвам да осъзнавам, се съм просто едно от момчетата на Фейгън и ти имаше право. Трябва да прекарвам повече време с нея. Чувствата ни, боя се, се основават на детството ни, не на зрялата ни възраст.
О, да. Дупката, която копаеше, беше чудовищно голяма сега. Достатъчно голяма, за да я погребе. Искаше ù се да беше запазила тези мисли за себе си.
– Ако те попитам за детството ти, ще ми кажеш ли, че не е подходящ разговор за пикник?
Той се ухили. Тя обичаше, когато той изглеждаше така, сякаш няма никакви грижи на света. Катрин допускаше, че той е имал много малко мигове като този и се наслаждаваше на всеки, който споделяше с нея. Клейборн се протегна на една страна, повдигна се на лакът и я огледа за миг, преди да попита:
– Какво искаш да знаеш?
Тя беше объркана... Проклятие! Не можеше да измисли и един въпрос или поне един въпрос, който нямаше да развали доброто му настроение. Но тя искаше да знае толкова много.
– Убил си Джефри Лангдън.
Той завъртя виното в чашата, отпи и кимна.
– Как?
– Намушках го.
– Как разбраха, че си бил ти?
– Имаше свидетел.
– Ще ме караш да задавам всичките въпроси ли? Защо просто не ми разкажеш историята?
Той довърши виното и си наля още.
– Това не е красива история, Катрин.
Тя се пресегна и прокара пръст по белега му.
– Нищо, което може да ми кажеш, няма да ме накара да мисля лошо за теб.
– Но историята не е само моя.
– Моля те! Знам, че си убил заради Франи, така че знам, че нещо ужасно се е случило с нея. Мога да си представя какво е било.