– Съмнявам се, че можеш да си представиш колко жестоко беше – той отпи още глътка от виното, сякаш се нуждаеше от него, за да укрепи смелостта му. – Някои мъже предпочитат девственици. Така възможността да хванат сифилис е по-малка. Младите момичета обикновено са девствени. Понякога младо момиче от улицата бива взимано против волята му в бардак, където бива връзвано за легло, за да е по-лесно да му бъде отнета девствеността.
Катрин беше ужасена.
– И това се е случило с Франи?
Той поклати глава.
– Джофри Лангдън я развързал, защото предпочитал момичета, които се борят, а Франи, благословена да е, се е борила. Джак, Джим и аз разбрахме къде е, но отидохме твърде късно. Тя беше ранена и кървеше. Носих я на ръце чак до Фейгън. Тя не заплака. Винаги ми се е струвало, че трябваше да плаче. Но не плака.
На Катрин ù се искаше да не беше питала за подробности, но те ù помагаха да го разбере много по-добре и не само него, а ù отношенията му с другите. Силната връзка, която споделяха.
– Как научи кой е мъжът?
– Когато Франи укрепна, Джак и аз я отведохме обратно до бардака. Скрихме се на улицата и гледахме кой идва и си отива. Джак знаеше какво ще направя, но Франи мислеше, че просто ще го пребием. Когато го посочи, направих това, което бях планирал. Пресякох улицата и забих в него нож, преди да може да отвори вратата. За съжаление, вече беше почукал на нея и мадам я отвори. Тя ме видя и изпищя. По волята на съдбата едно проклето ченге беше точно зад ъгъла. Дори не се опитах да избягам. По-късно Джим откри, че Лангдън е посещавал бардака всяка сряда вечер за девственица. Но греховете му не бяха толкова тежки, колкото моят. Той беше изтъкнат наследник, затова моето престъпление беше много по-лошо.
– Той е заслужил това, което си му сторил.
Той се присмя на себе си.
– Винаги съм мислил така. Сега знаеш за долното ми минало. Когато старият джентълмен дойде в Скотланд Ярд, за да се изправи срещу момчето, което беше убило сина му, той реши, че съм негов внук.
– Защо?
– Очите ми. Сребристосивите очи са семейна черта.
– Познавам Маркъс Лангдън. И неговите са сребристосиви.
– Да.
– Но със сигурност има още нещо.
– Старият джентълмен зададе въпроси. „Помниш ли висок мъж с тъмна коса?“ „О, да, сър, да, наистина.“ „Баща ти?“ „О, да, сър. Той държеше ръката ми.“ – Клейборн поклати глава. – Той го направи толкова лесно.
– Ти нямаш нито един от тези спомени.
– Не, разбира се. – Той започна да разтрива челото си.
– Главата ли?
– Да. Мисля, че е от цветята тук. Ароматът им е толкова силен.
– Ела, сложи глава в скута ми!
Той не се поколеба да се приближи и да положи глава на бедрото ù. Катрин започна да масажира слепоочията му. Той изстена тихо.
– Главоболията почти си струват, ако получавам нежните ти грижи.
– Тревожа се за тези твои пристъпи.
– Имам ги от години, Катрин. Те идват и си отиват. Не са застрашаващи. Ако бяха, сигурно щях да съм мъртъв досега.
Тя се усмихна на намръщеното му лице и отдели миг, за да прокара пръсти по носа му.
– Какво е станало с носа ти?
– Участвах в бой. В затвора не отделят децата от възрастните, докато чакат процес, затова бяхме оставени на милостта на големите побойници и на най-лошото, което обществото може да предложи. Някои индивиди в затвора заслужават да бъдат там, но това не е приятен разговор за пикник. Разкажи ми за брат ти!
– Стърлинг?
– Имаш ли друг?
Тя се наведе и целуна върха на носа му, преди да продължи да разтрива слепоочията му.
– Казах ти. Той и татко се скараха, но не зная за какво.
– Как е баща ти?
– Не е добре. Става все по-блед и по-слаб с всеки изминал ден. Не може да говори, не може да ми каже какво иска. Мислех да го изведа в градината за малко, но лекарят му не се съгласи.
– Смятам, че ако може да избира дали да прекара последните си дни в леглото, или в градина, един англичанин винаги би избрал градината.
– Мислиш, че трябва да пренебрегна съвета на лекаря?
– Мисля, че трябва да направиш това, което сърцето ти смята за правилно.
Тя го целуна нежно.
– Благодаря ти за това.
Той се вдигна, извъртя се и прилепи устни към нейните, целувайки я жадно и полагайки я да легне. Той имаше вкус на вино. Катрин помисли, че никога повече няма да може да пие червено вино, без да си спомни за него.
Тя прокара ръка през гъстите му къдри. Замисли се колко непокорна трябва да е била косата му, докато е тичал през пустите и сурови полета, когато е бил дете. Стори ù се, че чува морето в далечината и предположи, че ако повървят още малко, накрая ще излязат на скалите.