Бяха заключили Евъндейл в избата и бяха оставили двама пазачи да го пазят. Части от библиотеката продължаваха да тлеят, но няколкото слуги, които Клейборн не беше отпратил, при пристигането им с Катрин, наблюдаваха и потушаваха всеки малък огън, който избухнеше. Беше странно, че в момента не се тревожеха за нищо, и Катрин се наслаждаваше на спокойствието. Искаше ù се главоболието на Клейборн да отмине.
Той не се оплакваше, но свитите му вежди и стегнатата челюст говореха за неразположението му. Той не успя да намери нито един слуга, който да знае за тайния проход. Беше разтревожен от факта, че знае за него, но Катрин беше убедена, че предишният граф му го беше показал някога и Клейборн просто беше забравил. Това беше единственото логично обяснение.
Той нежно галеше ръката ù с длан, докато тя плъзгаше пръсти по гърдите му. Искаше ù се да може да измие белезите – доказателство за суровия му живот, но пък този живот го беше оформил в мъж, който подкрепяше другите. Дори да не беше лорд, пак щеше да бъде мъж, на когото да се възхищава.
Егоистично ù се искаше да можеха да отложат заминаването, защото след като се отправеха на път обратно към Лондон, всичко между тях щеше да се промени и щеше да свърши. Неегоистичното ù желание, и то с нетърпение, бе да види Уини и баща си. Знаеше, че за тях се грижат добре, но от това те не ù липсваха по-малко, пък и тя не спираше да иска да направи каквото може, за да им донесе утеха.
– За какво мислиш? – попита тя Клейборн.
– Опитвам се да не мисля.
Водата се разплиска около Катрин, когато се надигна. И когато не намери достатъчно място във ваната, тя го възседна. Тялото му реагира мигновено. Той изстена, усмихна се и отвори очи.
– Мисля, че намери лечението за главоболията ми. Пращаш болката другаде.
– Не може да изчезнат толкова бързо.
– Не напълно, не. Но няма да им позволя да ме спрат да получа това, което искам.
Тя му се усмихна, като се надяваше, че изглежда прелъстително.
– И какво е то?
Очите му потъмняха.
– Теб.
Той сплете пръсти в мократа ù коса и я приближи. Катрин се изви, за да посрещне целувката му. Жаждата на устните му върху нейните прати водовъртеж от желания чак до пръстите на краката ù. Той пусна косата ù, насапуниса ръцете си и започна да гали тялото ù, връщайки се на гърдите ù отново и отново, сякаш бяха центърът на нейното съществуване, градът, от който тръгваха и в който се връщаха всички пътища.
В очите му видя признателност и наслада.
Тя взе сапуна и повтори действията му, наслаждавайки се на кожата му. Отпусна глава назад и изстена от невероятните усещания, създадени от допира му и от насладата самата тя да го докосва.
Ръцете му се впиха в бедрата ù и я повдигнаха.
– Ако водата не беше толкова мръсна, щях да те обладая още тук – каза той. Вместо това я измести настрани, изправи се и я издърпа да стане. Обграждаха ги кани с вода. Той вдигна една и изля водата върху нея, отмивайки сапуна и задържалата се мръсотия. После още една кана, след което обля с чиста вода и себе си.
– Стой! – нареди той, когато излезе от ваната.
– Не съм куче, което да командваш.
Той се засмя тихо, грабна кърпа и енергично се изсуши.
– Трябва ли винаги да си толкова упорита?
– Не се държиш така, сякаш наистина ме смяташ за упорита.
Той я обви с кърпата и я вдигна в ръцете си.
– Смятам те за възхитителна.
Той я отнесе до леглото и много нежно я подсуши, после хвърли кърпата настрани. С едно плавно движение проникна в нея и замря.
– Когато го видях да те удря, когато ти падна... – гласът му беше дрезгав от емоция.
– Не мисли за това! – настоя тя.
– Защо трябва да си толкова проклето храбра? – попита той, докато целуваше врата ù, ухото ù, шията ù и брадичката ù.
Тя се чудеше дали щеше да я иска, ако беше по-слабохарактерна, но не беше достатъчно смела да попита и може би не беше толкова храбра, все пак.
– Не говори! – прошепна тя, докато целуваше слепоочията му.
Той я облада бавно, сякаш осъзнаваше, че това е последният път, в който са заедно, като се наслаждаваше на всеки тласък и създаваше спомени от всяко докосване. Нямаше нищо диво в любенето им. По-скоро беше просто признателност, че са избегнали пожара, празненство на оцеляването и може би донякъде сбогуване.
Когато удоволствието достигна своя връх, тя трепереше в ръцете му, а той тръпнеше в нейните. Дишайки тежко, той я целуна по слепоочието, преди да се изтърколи встрани от нея и да я привлече близо до себе си. Сгушена в него, тя заспа дълбоко.