* * *
– Мамо!
– Тихо, скъпи! Тихо! Трябва да сме тихи. Играем една игра. Ще се скрием от тате.
– Страх ме е.
– Шшшт! Не се страхувай! Тихо! Мама никога няма да позволи нещо лошо да се случи. Ще се забавляваме. Виждаш ли вълшебната ръчка? Това е малката ни тайна.
* * *
Катрин се събуди от агонизиращ стон. Първоначално помисли, че е гръмотевица, но после осъзна, че е в леглото сама и чу накъсано дишане в стаята. Пресегна се към страничната масичка и засили пламъка на лампата.
Светлината прогони сенките и разкри Клейборн. Беше коленичил на пода гол и се полюляваше, а с ръце притискаше корема си, сякаш страдаше от невероятна болка. Катрин се измъкна от леглото и клекна пред него.
– Люк! Люк, какво има?
Той вдигна лице и тя видя сълзите, търкалящи се по бузите му.
– Спомням си – каза дрезгаво той. – Боже мой, спомням си.
Чувствайки се безсилна да спре агонията му, тя докосна раменете и лицето му.
– Спомняш си какво?
Тя го чу как преглъща. Усети как потрепери под пръстите ù.
– Родителите ми. Боли!
– Главата ли?
– Не, сърцето ми. Беше чичо ми.
– Люк, скъпи, не разбирам.
– Заведоха ме в една менажерия. Толкова много животни. Лъв. И жираф. И раиран кон. Не исках да си тръгвам. Но започна да се стъмва и тълпата оредяваше. Имаше толкова много хора, че каретата беше паркирана далеч. Уморих се да вървя. Татко ме вдигна на раменете си. А после момчето...
Гласът му заглъхна, но тя все още беше объркана. Какво говореше той?
– Какво за момчето? – попита тя.
– Хлапак от улицата. Каза, че майка му умира в уличката и се нуждае от помощ. Татко ме свали от раменете си и забърза след момчето. Майка ми сграбчи ръката ми и затича след него. Но баща ми тичаше толкова бързо, а ние не можехме да го настигнем. Когато завихме зад ъгъла, видяхме баща ми, нападнат от мъже. Приличаха на диви животни. Тояги и ножове. А чичо ми стоеше отстрани и се смееше, сякаш това беше любимата му лудория. Майка ми ми извика да бягам и аз побягнах. Но бях достатъчно близо, за да чуя виковете ù, когато се нахвърлиха върху нея.
Катрин хвана лицето му между дланите си.
– Съжалявам, Люк, но не разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Не разбирам какво значи това.
Сърцето я болеше от опустошението в очите му.
– Означава, че аз съм Клейборн. Знаех за тайния проход, защото мама и аз го използвахме, за да играем една игра. Криехме се от татко, но той винаги беше там и ни чакаше на изхода. – Клейборн ù се усмихна сърцераздирателно. – Той я вдигаше на ръце и те се смееха. После играехме в морето, сякаш нямахме никакви грижи.
Той си пое дълбоко въздух и избърса сълзите си.
– Защо чичо ти ги е убил?
– Защо ли? За титлата и за всичко, което носи тя.
Тя приседна на пети.
– И ти си спомняш всичко това сега?
– Само откъси от миналото. Помня тайния проход, менажерията, уличката. Помня чичо ми и противното му лице. И помня как избягах като страхливец.
– Бил си дете.
Той разтри лицето си с ръце.
– Не можех да ги спася.
– Те не са очаквали това от теб. Това, че си се спасил, е било най-големият ти подарък за тях.
– Защо не можех да си спомня нищо досега?
– Защо би искал? Изглежда ужасяващо.
Той задържа погледа ù.
– Копнеех да знам истината за миналото си, а сега не искам нищо повече от това да я забравя.
Той прилепи устни към нейните, сякаш тя имаше силата да му върне загубената невинност. Защото въпреки че беше израснал на улицата и беше видял най-лошото у хората, за Катрин беше ясно, че до тази вечер не беше знаел най-лошото за семейството си. Беше убил чичо си, чичо му беше убил родителите му. Измама, омраза, предателство, алчност... Всички елементи за семеен скандал и разрушение живееха в сърцето на семейството на Клейборн. Животът му на улицата, въпреки престъпленията, които беше извършил, беше по-честен и тези, с които беше живял, бяха заслужили по-голямо доверие.
Някак успяха да се върнат в леглото, притиснати един към друг. Той искаше да забрави това, което според нея беше жизненоважно да си спомни. Но не можеше да му откаже няколко мига облекчение. Ако можеше, цял живот щеше да го утешава.
Устните му бяха горещи, отчаяни и нетърпеливи. Тя беше повече от готова за него, когато той нахлу в нея като обсебен мъж, като мъж, който бяга от миналото си, мъж, неспособен да види бъдещето си. Тласъците му бяха бързи и яростни. Тя бе също нетърпелива да изживее удоволствието, впивайки пръсти в стегнатия му задник.