Люк отвори очи. Беше заслепен от ярост и едва сега всичко около него застана на фокус. Чесни и Милнър, които се взираха в него с отворени усти. Други лордове и обикновени господа – порокът ги правеше равни.
Франи се взираше в него, сякаш не го познаваше.
– Ти знаеше ли какво е направил? – попита Люк тихо.
Тя бавно поклати глава.
Катрин стискаше ръката му, сякаш само тя имаше силата да го спре да не направи нещо прибързано и необратимо. Катрин, облечена в дрехи на слугиня и с разчорлена коса. Катрин, която не беше останала в каретата, както ù беше наредил. Катрин, която стоеше посред игралния дом.
Какво си беше мислил, като дойде първо тук? Какво беше мислила тя, за да го последва вътре? Имаше ли възможност никой да не я е познал?
Той изпита нуждата да направи нещо, да каже нещо, да доведе този момент до заслужения край. Но в него нямаше нищо, освен мъка и загуба. Изминалите двайсет и пет години от живота му бяха изпълнени с лъжи. А истината не предлагаше утеха.
* * *
Когато се качиха в каретата, Катрин беше ужасена от това колко тих е Люк. Беше излязъл от игралния дом, без да каже нищо повече. Тя седеше до него и държеше ръката му – ръка, която беше толкова студена, сякаш беше на мъртвец.
– Не трябва да си сам тази нощ – каза тя.
– Аз съм този, който се предполагаше, че съм, а внезапно и необяснимо се чувствам недостоен. Бях самозванец през всички тези години, но не по начина, по който мислех.
– Ти не си бил самозванец.
– Мислех, че съм разбойник, маскиран като лорд. Вместо това се оказа, че съм лорд, маскиран като разбойник. Мислех, че съм един от тях. Мислех, че съм едно от децата на Фейгън. Мислех, че улиците са общото между нас.
Сърцето ù се късаше за него.
– Бил си. За известно време.
Той погледна към нея с нежност в очите, която тя се страхуваше, че е загубена завинаги.
– Мислиш ли, че има някаква вероятност благородниците у Доджър тази вечер да не са те познали?
Тя въздъхна.
– Много малка, може би.
– Не трябваше да се опитваш да ме спреш, Катрин. Репутацията ти не заслужава скандала, който ще избухне.
– Да видим! Баща ми лежи на прага на смъртта. Брат ми се шляе по света. Нямам съпруг, нито деца. Репутацията ми има значение единствено за мен, а ти си много по-важен за мен от нея.
Той обгърна лицето ù и докосна устните ù със своите. Страстта между тях се беше охладила, както и трябваше да бъде. Когато всичко това отминеше, той отново щеше да се върне при Франи. Тя не се съмняваше в това.
– Трябва да те приберем у дома – каза той тихо. – А аз трябва да реша какво да направя за Евъндейл. – Бяха го оставили в избата на имението на Люк, докато всичко бъде уредено. Той въздъхна дълбоко. – Никога не съм мислил, че спомените ще донесат много повече проблеми от забравата.
Глава 20
Катрин бавно се качваше по стълбите към спалнята си. Тя беше изтощена. Отчаяно искаше да отиде при баща си, но не можеше да допусне той да я види облечена като слугиня и изглеждаща така, сякаш е прекарала няколко дни в разврат. Което беше истина, но все пак нямаше нужда той да го знае.
Джени подготви банята и Катрин потъна във вдигащата пара вода. Всичко я болеше и беше нещастна. А това беше добрата новина. Нищо не беше останало от репутацията ù, но тя щеше да се справя с това по-късно. Точно сега основната ù грижа беше Клейборн. Не искаше да го оставя сам тази нощ.
Но беше толкова изтощена, че едва успяваше да диша.
Когато свърши с банята, Джени започна да я изсушава.
– Да ви помогна ли да се приготвите за леглото?
– Не. Искам да посетя баща си за малко. Не съм го виждала няколко дни. Смятам, че една обикновена рокля ще е подходяща.
Почувства се малко по-добре, докато вървеше по коридора към спалнята му. Гледачката му се изправи, когато Катрин влезе в стаята.
– Как е той? – попита Катрин.
– Добре е, милейди.
Той не можеше да говори разбираемо, не можеше да се движи сам. Трябваше да бъде хранен и къпан. Как, за бога, можеше да е добре?
Но той повдигна съсухрената си, трепереща ръка и Катрин можеше да се закълне, че в помътнелите му сини очи се появи приветстваща светлина. Катрин седна на стола до леглото, взе ръката му и целуна пръстите му. После прокара пръсти през изтъняващата му сребриста коса.
– Липсвах ли ти?
Той кимна едва забележимо.
– Утре, ако слънцето е благосклонно към нас, ще излезем в градината. От добър източник чух, че това няма да навреди на здравето ти. Всъщност, дори може да го подобри. – Тя усети сълзи да парят в очите ù. – О, тате, направих нещо ужасно глупаво. Влюбих се в мъж, който обича друга. Странното е, че колкото и да боли, искам само да е щастлив. И ако тя го прави щастлив, искам той да я има.