Той стисна ръката ù. Тя се придвижи нагоре и положи ръка върху гърдите му. Усети как ръката му се спря върху косата ù.
– Мисля, че би го харесал.
Чу тих тътен в гърдите му.
– Знам, че според теб не е достатъчно добър за мен, но пък за теб никой мъж не е достатъчно добър за мен.
Тя се изправи.
– Евъндейл биеше Уини, тате. Едни приятели и аз я скрихме, за да не може да я намери. Смятам да отида да я видя тази вечер. Не искам да се тревожиш. Мисля, че един инспектор от Скотланд Ярд ме наглежда. Така че, всичко ще бъде наред. А утре ще отидем в градината и няма да спра да ти чета, докато не довършим историята на Оливър.
Катрин се наведе напред, целуна баща си по челото и прошепна думите, които никога нямаше да може да каже на Клейборн:
– Обичам те с цялото си сърце.
* * *
Портретът на баща му не се беше променил, но изглеждаше така, сякаш е. Или само той се беше променил. Или може би причината беше, че го гледаше през пиянско вцепенение – първата бутилка уиски бе пресушена и втората беше между в ръката му. Трябваше да намери нов доставчик.
Странно колко различно изглеждаше всичко. Неща, които някога му се струваха чужди, вече не изглеждаха така. След като се беше върнал у дома, беше минал през всяка стая, оглеждайки нещата с различни очи – с очите на граф Клейборн. Спомни си как лъвската глава на ръжена на камината го беше плашила като дете. Спомни си как яздеше дървеното конче в детската.
Обикновено когато гледаше портрета твърде дълго, вглеждайки се в чертите на графа, главата му започваше да го боли. Но не и тази вечер. Тази вечер нямаше нищо освен успокояващият алкохол, който се вихреше в кръвта му. Дори това беше необичайно. Обичайно търсеше забвение. Тази вечер просто искаше спокойствие.
Ръката го болеше от ударите по Джак. Сърцето го болеше от това, че Франи беше защитила Джак. Защо Люк беше мислил, че тя без колебание ще застане до него? Но реакцията на Франи беше нормална. Люк беше влязъл като луд, а за разлика от Катрин, Франи не знаеше всичко, което Люк си беше спомнил. Не беше станала свидетел на болката, която му бяха донесли спомените.
Люк беше живял в мизерията и нищетата на онази малка стая с Фейгън и неговата банда от деца-крадци и се беше чувствал в безопасност. Бяха делили с него дрехи, храна и легло. Бяха го научили как да не го хващат. Бяха го научили как да се крие. А в началото повече от всичко на света беше искал да се скрие. Да се скрие от чичо си, от крясъците на умиращия си баща, от писъците на майка си, молеща за милост. Когато беше минал през вратата на Фейгън, беше го направил с готовност, с потребността да остави зад себе си ужасяващия си друг живот.
Нищо не беше по-плашещо от мисълта, че някой, за когото беше рисувал картина на езеро, който му беше подарил малък издялан дървен кон, който го беше завивал в леглото, когато беше на гости, беше го целувал по челото, беше се смял с баща му, беше танцувал с майка му, можеше да стои отстрани и да се смее, докато някакви главорези убиваха родителите му. Но чичо му беше дълбоко вплетен във всички тези спомени.
Люк чу вратата да се отваря, чу леки стъпки. Извърна се в стола, поглеждайки назад към вратата. Проклинаше се за радостта, която го изпълни при вида на Катрин. Още повече презираше облекчението, което се разля в него от това, че тя беше тук. Тя го караше да се чувства слаб, защото необходимостта тя да бъде до него бе голяма. Трябваше да я махне от живота си и за да го постигне, трябваше да се погрижи за Евъндейл.
Люк преглътна още от уискито и се намести обратно в стола си.
– Не трябваше да идваш.
Тя коленичи на пода до него и постави ръце на коленете му.
– Казах на татко, че отивам да видя Уини, но не отидох. Използвах това извинение с ясното съзнание, че идвам тук. Не исках да бъдеш сам тази нощ.
– Катрин...
– Тук съм само като приятел – тя обърна лице към портрета и постави буза на бедрото на Люк. – Вече виждам приликите толкова лесно.
– Толкова малко помня за него.
– Мисля, че щеше да се гордее със сина си.
Люк се засмя тихо.
– Откъде черпиш вярата си в мен, Катрин?
– От това, че те опознах.
Тя остана с него, както беше обещала. В леглото му. Без да прави нищо друго, освен да го държи, позволявайки му и той да я държи. Нещо повече от приятел, нещо по-малко от любовница. Но беше утешително. И въпреки че Люк не заспа, той не се отнесе и в света на спомените. По-скоро се концентрира върху удоволствието тя да е в леглото му, върху усещането да е до него, върху аромата ù и върху звука от дишането ù.