– Защото той дойде при мен и ми каза, че ще ми помогне да получа титлата, ако обещая да му платя това, което си откраднал от него, щом получа наследството.
– Да ти помогне да я получиш, като бъда убит?
– Не знаех, че това е част от плана. Казах му, че искам да го направя законно чрез съда. Мислех, че е разбрал, но научих твърде късно, че е напълно луд.
– И не помисли, че трябва да знам това, когато дойдох преди?
– Беше ме срам, че съм се забъркал с него. И честно казано, бях ужасен. Той твърдеше, че е убивал и преди и не се съмнявах, че говори истината.
– Оценявам честността ти.
– По-важното е, че винаги съм смятал, че си свестен човек... е, като изключим това, че си убил баща ми, разбира се.
– Той брутално изнасили дванайсетгодишно момиче. Това е причината да го убия. А доскоро нямах спомени от убийството на родителите ми. Може би част от мен го е разпознала, защото изобщо не се поколебах да въздам това, което смятах за справедливост.
– Не можеш винаги да познаеш какъв е човек от пръв поглед.
Люк постави ръка на рамото на Маркъс.
– Мисля, че не си като баща си.
– Благодаря ти за доверието. По-добре да се връщам при майка ми. Може да не е очевидно, но подозирам, че е приела всички тези новини доста тежко.
Люк проследи с поглед как братовчед му изчезва в гостната и отново се замисли за Евъндейл. Щеше да му достави огромно удоволствие да се отърве от него.
Глава 21
Полунощ.
Моята библиотека.
Л.
Посланието достигна до трима от тях. Имаше време, когато щеше да отиде и при четвърти.
Незабелязано влязоха в библиотеката на Люк, тихи като нощта, влизайки в дома му през техните различни любими входове. Бил влезе през кухнята. Джим се покатери по дърво и влезе през отворения прозорец на една от спалните. Франи предпочиташе да се промъкне през врата, която водеше към терасата.
Катрин беше там. Тя беше дошла през предната врата, сякаш вече нямаше нужда да крие какво правеха. Но Люк знаеше истината. Трябваше да отнесат това, което бяха на път да направят, в гробовете си. Всички седяха на столове, подредени в кръг.
– Да започваме! – каза Люк.
– Не трябва ли да чакаме Джак? – попита Бил.
– Той не е поканен.
Бил погледна другите, сякаш очакваше някой да възрази и да защити Джак, но когато никой не го направи, се облегна назад. Той беше лечителят сред тях. Винаги искаше да оправя нещата. Но някои неща, разрушени веднъж, никога нямаше да са същите.
– Както сте наясно, уредих възможност да се изправя срещу Евъндейл в Хедърууд. Понастоящем той е мой затворник, държан е в избата на имението. Той е опасен. За жена си, за сина си, за Катрин и за мен. Ако бях само аз, щях да го оставя и да се справя сам с него, но не желая да поставям на риск живота на другите – особено този на Катрин.
– И какъв е планът? – попита Джим.
– Ако някой от вас има съмнения, нека си тръгне сега!
Всички останаха по местата си.
Люк усети стягане в гърдите при тази проява на вяра в него и прочисти гърлото си. Очевидно Джим не беше единственият, който би го последвал през ада, без да пита защо са поели на това пътешествие.
– Благодаря ви.
Пое дълбоко въздух и насочи вниманието си към Бил.
– Нужен ни е труп. Мъж, наскоро погребан несъмнено би било най-добре. Искаме го облечен в тези неща, трябва да носи и тези два пръстена. Добавих бележка, която указва кой пръстен на кой пръст и на коя ръка да бъде сложен. – Люк взе един вързоп, който беше поставен до стола му и го подаде на Бил. Беше взел дрехите и бижутата на Евъндейл, преди да напусне Хедърууд.
Бил пое пакета без колебание.
– Мина време, откакто за последен път обирах нечий гроб, но това е умение, което веднъж научено, никога не се забравя.
– Утеши се, че последното му място за покой ще бъде много величествено! – Люк се обърна към Джим. – Търся човек, на когото му предстои да бъде транспортиран до наказателна колония доживот. Възрастта няма значение, стига документите да могат да бъдат променени така, че да отразяват мъж на трийсет и четири години.
Джим кимна мрачно.
– Едно момче на четиринайсет наскоро беше осъдено на заточение в Тасмания за джебчийство. Мисля, че беше доживот.
– Проклятие, това можеше да е всеки от нас – каза Бил. – Чии джобове е обрал? На принц Албърт?
– Това си помислих и аз. Ако не бяха уроците на Фейгън, и аз щях да съм там. – Джим погледна към Франи. – Можеш ли да направиш така, че четиринайсет да изглежда като трийсет и четири?
Тя се усмихна наперено.
– Дори насън.
– Ще ти донеса документите му.
– Ще трябва да уредим и почтено назначение за момчето – каза ù Люк.