Тя го изгледа странно, преди да кимне. Вероятно защото обикновено Джак се грижеше такива момчета да бъдат настанявани на сигурно място.
– Ще се погрижа – каза Франи.
Люк погледна към Катрин, която седеше до него. Той искаше да вземе ръката ù, но това изглеждаше грешно, тъй като Франи беше там.
– За теб остава най-трудната част.
– Каквото и да е, ще го направя.
– Никога не съм се съмнявал дори за миг, че би се отказала. – Но той знаеше, че ще бъде трудно за нея. Въздъхна. – Трябва да уведомиш херцогиня Евъндейл, че съпругът ù е умрял при пожара в Хедърууд. Пожарът започнал, след като от огнището изскочила искра и никой не забелязал, докато не станало късно.
– Но не това се случи.
– Ето защо казах, че твоята част е най-трудната. Ти ще трябва да излъжеш, Катрин, да излъжеш всички. След като ние свършим нашите задачи, ще изглежда, че си казала истината. Ще ù предоставим изгоряло до неузнаваемост тяло, носещо дрехите и пръстените на Евъндейл. И тя никога повече няма да го види.
– Не разбирам защо не мога да ù кажа истината.
– Защото колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Ние нарушаваме закона, Катрин. Всички сме изложени на риск. Възможно е тя да си държи езика по въпроса, но той е неин съпруг. С времето тя може да забрави какъв е бил бракът с него или да реши, че предпочита брак със звяр, отколкото да е вдовица. Може да се опита да намери начин да го върне. Щеше да е много по-лесно, ако го бях оставил в огъня, но не го оставих, затова трябва да направим най-доброто и да не допускаме някой да се усъмни, че граф Евъндейл е мъртъв, така че синът му да може да го наследи.
– Но не трябва ли поне да им кажем как наистина започна пожарът? Нещата, които той каза, нещата, които направи...
– Синът му ще трябва живее с наследството от действията на баща си, Катрин. Ще бъде по-лесно да не знае що за мъж е бил той. Ако се съмняваш, попитай братовчед ми!
Тя кимна и вирна брадичка, показвайки решимостта си.
– Ще направя нещо по-добро от това да говоря с Уини и Уит. Ще им помогна да уредят погребението. – Тя погледна към Бил. – И наистина ще бъде величествено.
– Много добре. – Люк огледа заобиколилите го. – Има ли въпроси?
– Аз имам един – каза Катрин.
Люк вдигна вежда.
– Каква задача остава за теб?
– Най-добрата от всички. Аз имам честта да уредя Евъндейл да бъде качен на кораба за транспортиране към новия му живот – накрая на света.
* * *
Катрин настоя да отиде с него. Люк трябваше да се досети, че ще поиска.
Мъглата беше гъста и тежка, смразяваща костите. Огромният кораб скърцаше и стенеше, опъвайки въжетата, сякаш нямаше търпение да отплава, но трябваше да изчака гостите му да се настанят на борда, с тракащи железни окови на краката в предутринната тишина.
– Херцогинята как прие вестта за кончината на съпруга ù? – попита Люк.
– Тя всъщност плака. Не го очаквах. – Катрин се загледа в него. – Не изглеждаш изненадан.
Той поклати глава.
– Хората се боят от самотата. Предпочитат да живеят с неприятна личност, отколкото сами.
– Не знам дали това е достатъчно. Изглежда сякаш се измъкна доста лесно, след всичко, което направи.
– Той е мъж, свикнал някой друг да му връзва вратовръзката. Ще бъде на колене, жулейки палубата. Ръцете му ще се изприщят, краката му ще загрубеят и подозирам, че преди да свърши пътуването, ще се окаже бит с камшик повече от веднъж. Не знам дали има ад след смъртта, но знам, че има ад преди нея. Чакал съм в преддверието му. Не е приятно място. Евъндейл ще проклина деня, в който се е родил. Той ще бъде наказван, Катрин. Всеки ден, докато е жив. Въпреки че успя да направи и нещо добро, като зае мястото на Томас Ларк и по този начин даде на момчето възможност за по-добро бъдеще.
– Едно момче. Изглежда толкова малко, а те са толкова много.
– Не можем да спасим всички, Катрин. Затова сме доволни, когато спасяваме тези, които можем.
Те гледаха, докато двеста и трийсет затворници маршируваха по мостика и се качваха на палубата на кораба.
– Ето го! – каза Люк тихо. – Този със сивото палто, с лошо разкъсаното рамо.
– Мислех, че ще се съпротивлява повече.
– Бил ми даде нещо, което да изсипя в устата му, за да стане кротък като агне.
– Все пак съм изненадана, че не крещи името и титлата си.
– Малко е трудно със счупена челюст.
Тя обърна рязко глава, за да го погледне. Той сви рамене.
– Не искаше да съдейства.
Останаха, докато и последният затворник зае мястото си на борда и корабът отплава.
Люк чу Катрин да въздъхва облекчено.
– Не мога да повярвам, че свърши.
– Повярвай!